Станчо Радойков – Уикипедия

Станчо Симеонов Радойков е български военен, достигнал чин генерал-майор, участвал в Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война, убит в атентата в църквата „Света Неделя“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 октомври 1859 г. в Кула. От 5 октомври 1879 г. е на военна служба. Завършва военното училище в София през 1882 г. и е зачислен в пехотата. Участва в Сръбско-българската война. През 1900 г. е командир на дружина в Ломския полк, след това е командир на 36-и козлодуйски полк. Участва в Балканските войни като негов командир. През януари 1915 г. е командир на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. През Първата световна война воюва с 2-ра пехотна бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия по долината на р. Морава (1915 – 1916 г.). По-късно е началник на отдела за специални служби при Министерството на войната. ^[1] Убит е при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. в София. ^[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (1882)
• Поручик (30 август 1885)
• Капитан (1887)
• Майор (2 август 1896)
• Подполковник (1904)
• Полковник (15 октомври 1908)
• Генерал-майор (30 май 1917)

Ордени[редактиране | редактиране на кода]

• Кавалер на военния орден „За храброст“ III степен 1 клас и 2 клас, IV степен, 2 клас ^[1]
• народен орден „За военна заслуга“ III, IV и V степе на обикновена лента. ^[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря на Станчо Радойков е Ангелина Радойкова, родена в Мюнхен и израснала в Германия. Женена за запасния подполковник Любомир Лулчев. Убита е на 17 май 1930 г. ^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Портал „Военна история на България“