French
DeutschАсен Чолаков (офицер) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Чолаков.
| Асен Чолаков | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Асен Георгиев Чолаков е български военен, генерал-майор и революционер.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чолаков е роден в Трън в семейството на революционера от Долно Драглища Георги Николов Чолаков. Завършва Военното училище в София в 1900 година с чин подпоручик и постъпва на служба в Тринадесети пехотен рилски полк.
В 1902 година при избухването на Горноджумайското въстание еленчани, начело със съпругите на полковник Драгиев и майор Момчилов с щедри дарения организират и въоръжават отряд от 20 души запасни войници, начело с майор Чолаков и капитан Стойчо Гаруфалов с подвойвода Христо Сираков. При пристигане в Горноджумайско обаче, тъй като войниците в четата са добре обучени бивши войници, по решение на щаба на въстанието, начело със Стефан Николов, четата е разформирована и войниците ѝ се включват в четите на Дончо войвода, Георги Пелтека, Васе Пехливана, Павел Давков.[2]
През 1903 година напуска службата и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). През 1922 е началник на гарнизона в Мехомия. В началото на 1923 година става заместник-командир на Седма пехотна рилска дивизия. Служи като началник на гранични сектори в Свети Врач, Бургас и Елхово. В 1930 година постъпва в Министерството на войната. След като се уволнява е избран за председател на Съюза на запасните офицери.[1]
Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1901)
- Поручик (1904)
- Капитан (15 октомври 1908)
- Майор (30 май 1916)
- Подполковник (30 май 1918)
- Полковник (30 януари 1923)
- Генерал-майор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.
- ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Христо Ив. Сираковъ като македонски деецъ и борецъ за свободата на Македония // „Илюстрация Илиндень“ X (9 (99). София, Ноемврий 1938. с. 11.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 12 февруари 2020 г.
