Кръстю Златарев – Уикипедия

Кръстю Златарев
български офицер
Генерал-майор (генерал-лейтенант) Кръстю Златарев като командир на 11-а пехотна Македонска дивизия – 1916 година
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1881 – 1919
Служи на	България
Род войски	пехота
Военно формирование	2-ри пехотен струмски полк (СБВ)
Командвания	29-и пехотен ямболски полк (БВ) • бригада в 7-а пехотна рилска дивизия (МСВ) • 11-а пехотна македонска дивизия (ПСВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	2 ордена „За храброст“ (СБВ, БВ) 2 ордена „Свети Александър“ орден „За военна заслуга“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 февруари 1864 г. Охрид, Османска империя
Дата и място на смърт	16 април 1925 г. (61 г.) София, България
Кръстю Златарев в Общомедия

Кръстю Христов Златарев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на 11^-а македонска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид, тогава в Османската империя. Баща му Христо Кувенджия е свещеник от махалата Кошища. Брат му Андон Златарев е революционер от ВМОРО. На 11 септември 1881 г. постъпва на военна служба. През 1884 г. завършва военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13^-и пехотен рилски полк на Българската армия.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та рота от запасната дружина на 2^-ри пехотен струмски полк. Участва в боевете при Сливница (5 – 7 ноември). Проявява се в боя при Келташ, където, въпреки че е ранен, продължава да се сражава. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

На 30 август 1886 година е произведен в чин поручик, а през 1889 в чин капитан. На 25 февруари 1900 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на дружина в 9^-и резервен полк. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин подполковник. Девет години по-късно е назначен за помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) като полковник е командир на 29^-и пехотен ямболски полк, който се бие край Лозенград, Чаталджа и при Одринската крепост. Командваният от Кръстю Златарев полк се прославя с превземането турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция. За проявената храброст при сраженията е награден с орден „За храброст“ III степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гърците при Кукуш и Горна Джумая.

От 1914 г. е командир на бригада в 7^-а пехотна рилска дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Първата световна война (1914 – 1918), като десет дни преди мобилизацията е назначен за командир на 11^-а пехотна македонска дивизия. През 1916 година е произведен в чин генерал-майор.

След войната преминава в запаса и на 25 юни 1919 година е произведен в чин генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Кръстю Златарев е женен и има 2 деца.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На името на Кръстю Златарев е кръстен Гранично контролно-пропускателният пункт „Златарево“, разположен на границата между България и Северна Македония на мястото, където в годините 1915 – 1918 е бил щабът на 11^-а пехотна македонска дивизия.^[1] На 31 юли 2014 година на ГКПП „Златарево“ с официална церемония е открита паметна плоча в чест на военачалника. Събитието съвпада със 150-годишнината от рождението му и 55 години от разкриването на пункта.^[2]

През 1934 г. ямболското село Коемджи гидик е преименувано на Полковник Златарево. Селището носи това име до 1951 г. когато комунистическите власти го преименуват на Златари.^[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (30 август 1884)
• Поручик (30 август 1886)
• Капитан (1889)
• Майор (25 февруари 1900)
• Подполковник (27 септември 1904)
• Полковник (4 септември 1910)
• Генерал-майор (1916)
• Генерал-лейтенант (25 юни 1919)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Орден „За храброст“ III степен и IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ II и III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента
• Османски медал „За бойни заслуги“, 19 март 1917^[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 322.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“.
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“