Константин Георгиев – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Георгиев.

Константин Георгиев
български генерал
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
14 април 1925 г. (51 г.)
Друга дейностНароден представител в:
XXI ОНС   

Константин Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор. Военен деец и политик от Демократическия сговор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Георгиев е роден на 25 август 1873 г. в град Брезник (според други сведения, в село Табан, Драгоманско). На 18 юни 1891 година постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1895 година и военна академия в Русия. Започва кариерата си на военен в 1895 година като артилерийски подпоручик от 3-то планинско артилерийски отделение. По-късно е произведен в чиновете поручик (1895), служи във 2-ри артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин капитан и служи като адютант във 2–ра инспекционна област. На 4 септември 1910 е произведен в чин майор, а от следващата година е помощник-началник на секция в Щаба на армията.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) служи като началник на оперативната секция в Щаба на действащата армия, след войните на 14 февруари 1914 е произведен в чин подполковник, а от януари 1915 г. отново е началник на оперативната секция в Щаба на армията. През Първата световна война (1915 – 1918) е на същата служба до 1917 година, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник. През 1918 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия. От 1919 г. е началник на Военната академия[1].

При уволняването си от войската на 30 септември 1920 година е произведен в чин генерал-майор. Междувременно е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия.

Паметна плоча на мястото на убийството на генерал Георгиев.

След Първата световна война се включва във Военния съюз, а след уволняването си от армията и в гражданските партии. Генерал Георгиев е гарнизонен водач на Военния съюз в София. В XXI обикновено народно събрание е депутат от управляващия Демократически сговор.

В началото на 1925 година военната организация на Българската комунистическа партия планира извършването на атентата в църквата „Света Неделя“. Константин Георгиев, депутат и ръководител на софийската организация на Военния съюз, е избран като примамка за нападението. Към 20 часа на 14 април 1925 година той е застрелян от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно със своята внучка.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 41
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 225.

Източници[редактиране | редактиране на кода]