French
DeutschРуси Русев (министър на войната) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Руси Русев.
| Руси Русев | |
| български генерал | |
 | |
| Роден | 27 ноември 1887 г. |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г. |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга Железен кръст |
| Руси Русев в Общомедия | |
Руси Христов Русев е български офицер (генерал от артилерията), убит на 1 февруари 1945 г. от комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г.
Руси Русев е роден на 27 ноември 1887 г. в Габрово, завършва Военното училище в София (випуск 1909 г.). През Балканските войни и Първата световна война е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк. През 20-те години на века е на постоянна строева служба в различни гарнизони, след 1930 г. заема инспекционни длъжности в артилерията.
От 1936 г., вече като генерал-майор, заема поста на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната, на който с малки прекъсвания остава до 1942 г. През този период генерал Русев осъществява превъоръжаването на Българската армия със съвременно военно оборудване и техника. Той води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. Като високоуважаван офицер с безукорно име през есента на 1943 г. генерал-лейтенант Русев поема поста на военен министър в кабинета на Добри Божилов и впоследствие в този на Иван Багрянов.[1][2]
След навлизането на Съветската армия в България е арестуван, съден от т.нар. „Народен съд“. Осъден е на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.
Генерал от артилерията Руси Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.[2]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (18 май 1909)
- Поручик (22 септември 1911)
- Капитан (18 май 1915)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (6 май 1923)
- Полковник (3 септември 1928)
- Генерал-майор (6 май 1936)
- Генерал-лейтенант (3 октомври 1940)
- Генерал от артилерията (4 септември 1944)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военна лента
- Орден „Железен кръст“ II степен (Германска империя)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||
