Иван Табаков (офицер) – Уикипедия

Иван Тодоров Табаков е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на 5^-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5^-и конен полк, 4^-та конна бригада, 2^-ра конна бригада и 2^-ра конна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918) и инспектор на кавалерията до 1920 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 15 юни 1868 в Калофер, Османска империя. През 1887 г. завършва с 9^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 3^-ти конен полк. На 7 ноември 1890 г. е произведен в чин поручик, а от 1895 г. е ротмистър. През 1900 г. служи като командир на нестроеви ескадрон от 3^-ти конен полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1907 г. командва 10^-и конен полк. През 1908 г. е произведен в чин подполковник, а през 1911 г. е началник на ремонтна секция при Главно интендантство, като на 20 септември с. г. поема командването на 5^-и конен полк. На 2 август 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Иван Табаков командва поверения му 5^-и конен полк, с който действа в посока Солун – Бяло море. По време на Междусъюзническата война (1913) воюва при Негрин и Суха баня.

В периода от 20 май 1914 г. до 20 юли 1915 г. полковник Табаков е изпълняващ длъжността началник-щаб на Конницата, след което до 15 октомври с. г. служи като командир на 5^-и конен полк.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Табаков действа с полка си на Македонския фронт, на 15 ноември 1915 г. е назначен за командир на 4^-та конна бригада, която командва до 2 декември 1916 година. С бригадата воюва на Добруджанския фронт от Гюргево до Браила. През декември 1916 г. е назначен за командир на 2^-ра конна бригада и през 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.

След войната до 1 август 1919 г. е началник на 1^-ва конна дивизия, след което е инспектор на конницата. Уволнен е от служба на 9 август 1919 година.

Генерал-майор Иван Табаков умира на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Света Неделя“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Ротмистър (1895)
• Майор (2 август 1903)
• Подполковник (1908)
• Полковник (2 август 1912)
• Генерал-майор (1918)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-ви клас (1917)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2^-ри клас (1918/1921)
• Орден „Свети Александър“ 4^-та степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“