Александър Кисьов – Уикипедия

Александър Кисьов
български генерал
генерал Кисьов 1931 – 1932 г.
генерал Кисьов 1931 – 1932 г.
ЗваниеГенерал от кавалерията
Служи наНационално знаме на България България
КомандванияЛейбгвардейски конен полк (1916 – 1918)
5-а дивизия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Александър Кисьов в Общомедия

Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Кисьов е роден на 10 юни 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София и през 1899 е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е назначен на служба в Лейбгвардейския ескадрон, където е до 1903 г. През1903 г. е произведен в чин поручик. Командирован е във Франция, където през 1906 г. завършва военната академия. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1907 – 1908 г., като ротмистър служи в свитата на цар Фердинанд I, като военен наставник на княз Борис III. След това като офицер от генералщабното ведомство служи в 1-ви артилерийски и 4-ти гвардейски конен полк. В периода 1910 – 1911 г. е военен аташе в Белград. На 2 август 1912 г. е произведен в чин майор, след което в периода 1912 – 1913 г. е военен аташе в Букурещ.

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

През на Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените 4-та и 5-а армии. След Букурещкия мир, в периода юли 1913 – декември 1913 е член на демаркационната комисия за границата ни със Сърбия.

През 1914 – 1915 г. служи в Лейбгвардейския конен полк, след което е инспектор на класовете във военното училище. На 15 август 1915 г. е произведен в чин подполковник. Служи във военната инспекция на конницата.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Бургаския контролен пункт, а във войната с Румъния през 1916 г. е началник-щаб на конната дивизия на генерал-майор Иван Колев. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. В периода 1918 – 1922 г. е началник на Кавалерийската школа, началник на оперативното отделение в щаба на армията и командир на 1-ва пехотна бригада. От 1919 до 1930 г. заема длъжността началник на жандармерията.

На 26 март 1925 г. е повишен в чин генерал-майор, през 1928 г. е назначен за началник на 4-та военноинспекционна област и на 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант. От 31 януари 1931 г. до 9 май 1934 заема длъжността министър на войната. На 9 май 1934 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и уволнен от армията. Това става на фона на обвинения в печата срещу ръководството на военното министерство във връзка със самоубийството на обвинения в злоупотреби уредник на Военноисторическия музей в Плевен Никола Ракитин.[1]

Генерал от кавалерията Александър Кисьов умира на 26 декември 1964 в София.

Александър Кисьов е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101 – 102.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 175
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Кисьов&oldid=11740027“.