Васил Делов – Уикипедия

Васил Делов
български генерал
Портретна снимка в Пазарджик, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – 1919
Служи на	България
Командвания	22-ри пехотен Тракийски полк, 9-и пехотен Пловдивски полк, 3-ти пехотен Бдински полк, 2-ра бригада от 6-а пехотна Бдинска дивизия, 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, Хасковски отряд, Западнородопски отряд, 11-а пехотна Сборна дивизия
Битки/войни	Освобождаването на Кърджали, Обсада на Одрин (1912-1913), Битка за Кресненския пролом
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга „За заслуга“ Орден „Стара планина“
Образование	Национална Априловска гимназия Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 декември 1861 г. (стар стил) Котел, Османска империя
Дата и място на смърт	16 ноември 1938 г. (76 г.) Пловдив, Царство България

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел в семейството на Петър Хаджиниколов и Теодора Кръстевич. Семейството по бащина линия е от рода на Георги Раковски. Майката е сестра на Гаврил Кръстевич. Начално образование получава в родния си град. Завършва Априловската гимназия (Габрово). Първоначално учи в родния си град, а след това в Габровската гимназия до нейното закриване. Тогава заминава за Тулча да учи.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е в град Тулча. Тук се подготвя за следване в Русия при Сава Доброплодни. Овладява френски, немски и руски език. Секретар на Тулчанската българска община (1878).

През 1879 г. завършва с първия випуск на Военното училище в София. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на Българската армия. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“, „Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“. Ротен командир във варненската дружина.

През Сръбско-българска война (1885 е командир на 2-ра дружина от 8-и пехотен Приморски полк. В боя при Цариброд на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот.^[1] Награден е с Орден „За храброст“ IV степен. От 1889 г. е на служба в 24-ти пехотен черноморски полк като командир на дружина, на която длъжност е до 31 март 1892, когато е назначен за командир на 22-ри пехотен тракийски полк. На 14 февруари 1892 г. докато служи като командир на дружина от 24-и полк е награден с орден „За заслуга“ „за усърдна и примерна служба“^[2]. От 2 януари 1893 командва 9-и пехотен Пловдивски полк. Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир 3-ти пехотен Бдински полк. Командир на 1-ра бригада от 6-а, а след това и на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1901 – 1912).

През Балканска война (1912 – 1913) е началник на Хасковския отряд. В битката при Кърджали изтласква турците на юг от река Арда и осигурява тила на 2-ра Българска армия при Одрин. След това е назначен за началник на 11-а пехотна Сборна дивизия. През март 1913 г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в обсадата и щурма на Одринската крепост. Повишен е във военно звание генерал-майор.

В началото на Междусъюзническата война (1913) командва 11-а пехотна дивизия, а към края ѝ, в Кресненското сражение, е начело на Западнородопския отряд. От октомври 1914 г. е уволнен от действителна служба и преминава в запаса по собствено желание^[3].

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на десета беломорска дивизионна област, генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на 2^-ра дивизионна област (1918). Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив.

Пишейки спомените си през 1936 г. Делов отбелязва:

Генерал-майор Васил Делов умира в Пловдив на 16 ноември 1938 г. В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Васил Делов е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (1 януари 1892)
• Полковник (1 януари 1896)
• Генерал-майор (9 юли 1913)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ III степен с мечове, IV и V степен
• Орден „За военна заслуга“ III и IV степен
• Орден „За заслуга“ (14 февруари 1892)
• Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно^[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 235.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 95
• История на Сръбско-българската война 1885 г. София, Държавна печатница, 1925.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“