Христо Чаракчиев – Уикипедия

Христо Чаракчиев
български генерал

Званиегенерал-майор
Години на служба1888 – 1918
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания37 пехотен полк
(командир)
10 пехотна дивизия (БВ)
началник-щаб
6 пехотна дивизия (МВ)
(началник-щаб)
2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия (I СВ)
(командир)
3-та армия (I СВ)
(началник-щаб)
Битки/войниЛюлебургаско-Бунархисарска операция
Чаталджанска операция
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Вероятно месец март, 1943

Христо Петров Чаракчиев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб 10 пехотна дивизия през Балканската, 6 пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия и началник-щаб на 3-та армия през Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. На 28 септември 1888 постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк. Следва в топографска школа. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, служи в 10 пехотен родопски полк и на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. Към 1900 година е на служба в 9.[1] През 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия.

Служи в 18. На 19 февруари 1906 година е произведен в чин майор, служи като началник на административната секция в Щаба на армията, а след това и на информационната секция. На 22 септември 1910 в чин подполковник. Служи в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. В навечерието на Балканската война подполковник Чаракчиев е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Чаракчиев е началник-щаб на 10 пехотна беломорска дивизия с която участва в операциите при Люлебургас и Чаталджа. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин полковник.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Чаракчиев първоначално е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия[3] (ноември 1915 – февруари 1916), като воюва на Македонския военен театър и взема участие в боевете при Удово, Фурка и Дойран. През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник-щаб на 3-та армия, на който пост е до август същата година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно, през 1918 г. генерал-майор Чаракчиев става началник на Тиловото управление на съединените армии.

На 1 декември 1918 г. генерал-майор Чаракчиев преминава в запаса. След Първата световна война влиза в редовете на фашистката организация Съюз „Българска родна защита“, и става един от водачите ѝ. Редовно пише статии за вестник „Отечество“ – печатен орган на Съюза на запасните офицери, в който също членува. Той е един от идеолозите на теорията за расовия произход на българите, който го отличавал от славянските народи.

Генерал Чаракчиев почива през март 1943 година[4], а по време на комунистическия режим след 1944 г.е обявен за фашистки генерал.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

От 2013 година националисти от Севлиево, подкрепяни от Национална Съпротива България и други националистически организации съвместно организират възпоменателно факелно шествие в чест на генерал Христо Петров Чаракчиев на 9 март в родния му град. През 2018 г. е поставена паметна плоча на мястото където е била родната му къща, която да напомня за „Забравения герой от Дойран“, както е известен ген. Чаракчиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1. с. 60.
  2. 80 години от Балканските войни 1912 – 1913. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. с. 22.
  3. Божан. Дойранската епопея. София, Военно издателство, 1993. с. 15.
  4. Вестник „Отечество“ бр. 967 от 4 април 1943 година
  5. Известия на института за история. БАН. с. 77.

Източници[редактиране | редактиране на кода]