Стефан Попов (генерал) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

Стефан Попов
български офицер генералщабното ведомство

ВойниПърва световна война
ОбразованиеАкадемия на Генералния щаб
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
19 юли 1938 г. (66 г.)

Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Добричкото дружество.[1]

През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-и пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-а пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник. Служи в Щаба на войската, а на 4 ноември 1914 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици.[2]

През Първата световна война (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.[2]

Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 123.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139
  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  2. а б Руменин, с. 123