French
DeutschТодор Митов – Уикипедия
| Тодор Митов | |
| български генерал | |
| Командвания | Първа пехотна софийска дивизия |
|---|---|
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 19 септември 1865 г. |
| Дата и място на смърт | 1951 г. |
Тодор Зафиров Митов е български офицер, генерал-майор от пехотата, началник на 8-а пехотна тунджанска дивизия по време на Първата световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Митов е роден на 19 септември 1865 г. в Самоков. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2-ри пехотен струмски полк. През 1896 г. завършва и Генералщабна академия в Белгия.
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 4-та рота от 2-ри пехотен струмски полк и Радомирската опълченска дружина. Сражава се при Брезник и Пирот.
През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1899 г. е назначен за старши адютант е в Първа пехотна софийска дивизия, през 1900 г. е произведен в чин капитан. Служи в 1-ви, 4-ти и 3-ти конен полк. През 1896 г. завършва Генералщабна академия в Белгия, а през 1898 г. е произведен в чин майор. Служи като началник-щаб на 1-ва бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, през 1904 г. е произведен в чин подполковник, а от 1906 г. е началник-щаб на Трета пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на Девети пехотен пловдивски полк (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.).
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата балканска война командва 1-ва бригада от Седма пехотна рилска дивизия и участва в боевете при Булаир.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани, Струмица и Калиманци.
След войната е начело на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия (1914 г.), ръководи отдел „Военно-учебни заведения“ (1915 г.).
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През войната е начело на Осма пехотна тунджанска дивизия в състава на Първа българска армия, воюва на Македонския фронт при Скопие, Битоля, Охрид и завоя на р. Черна. На 25 септември 1916 г. е уволнен от служба[1].
По време на военната си кариера служи във 2-ри конен полк.[1]
Генерал-майор Тодор Митов умира през 1951 година.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал Тодор Митов е брат на българските офицери генерал-майор Георги Митов, подполковник Александър Митов и майор Захария Митов.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (1898)
- Подполковник (1904)
- Полковник (15 октомври 1908)
- Генерал-майор (2 август 1915)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
- Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, IV степен с мечове отгоре и V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 269.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 157
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
