French
DeutschКонстантин Марков (пехотен офицер) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Марков.
| Константин Марков | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1882 – 1917 |
| Служи на |  България |
| Род войски | интендантство |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Родства | племенник на Иванчо Пенчович |
.svg){kind=small}
Константин Димитров Марков е български офицер (генерал-майор), помощник-началник на Главното интендантство след Първата световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в Русе в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.
Константин Марков завършва Военното училище в София през 1882 г., впоследствие е курсант в Париж. Служи в 24-а пехотна дружина, 5-и пехотен дунавски полк, 12-и пехотен балкански полк. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г. Уволнен е от служба на 19 февруари 1917 г. След преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. От 5 август 1920 г. е в опълчението.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1882)
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (1889)
- Майор (1896)
- Подполковник (1903)
- Полковник (15 август 1907)
- Генерал-майор (30 май 1916)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руменин, с. 227
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.
