Стефан Бочаров – Уикипедия

Стефан Бочаров
български генерал
Служи на	България
Дата и място на раждане	1 април 1852 г. (стар стил) Бейковци, Османска империя
Дата и място на смърт	14 януари 1937 г. (84 г.) София, Царство България

Стефан Христов Бочаров е български лекар. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Български офицер, генерал-майор. Основоположник на хигиенната наука в българската военна медицина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Бочаров е роден на 1 април 1852 г. в село Бейковци. Завършва Априловското класно училище в Габрово. Следва в Императорската медикохирургическата академия в Санкт Петербург (1872 – 1878). Прекъсва образованието си и участва в Сръбско-турската война (1876). Фелдшер в санитарния отряд на доктор Димитър Моллов към Сръбската армия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Работи към санитарния отряд на руския Червен кръст. Фелдшер и преводач в 4-та рота на 10-а дружина на Българското опълчение. През 1878 г. е фелдшер в Руската болница в Габрово.

След войната завършва медицинското си образование през 1878 г. Работи като военен лекар в 1-ви Артилерийски полк, 1-ва дружина и хигиенист в София, Окръжен лекар в Габрово. Главен лекар на Българската войска (1897 – 1907). През 1910 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Заместник-началник на Военносанитарната част към Министерство на войната (1912 – 1913). Служи и като началник на Военносанитарната инспекция. Член на Върховното управление на Българския червен кръст (1907 – 1909).

Генерал-майор Стефан Бочаров умира на 14 януари 1937 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подполковник (4 март 1893)
• Полковник (14 февруари 1900)
• Генерал-майор (1910)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Сръбски медал „За храброст“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 94.
• Колева Е. „Габровски лекари лекуват ранените по бойните полета, а след войните за национално обединение активно участват в културния и обществен живот“, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/30 декември 2014 г., с. 5

• Портал „Военна история на България“