French
DeutschКонстантин Венедиков – Уикипедия
| Константин Венедиков | |
| Война | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 10 октомври 1933 г. |
Константин Христов Венедиков е български военен, полковник.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Венедиков е роден на 18 януари 1866 г. в разложкото село Баня. Син е на революционера Христо Венедиков. Учи в Педагогическото училище в Белоградчик. В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война в Ученическия батальон. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва в 1887 година. Постъпва в армията с чин подпоручик от артилерията.[1] През 1900 г. служи като командир на рота от Софийския крепостен батальон. През юни 1909 г. е назначен за председател на домакинската комисия в 5–и артилерийски полк, а през 1911 заема длъжността командир на отделение от 3–и планински артилерийски полк.
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1913) продължава да командва отделение от 3–и планински артилерийски полк. На 1 януари 1915 г. е назначен за командир на самия 3–и планински артилерийски полк. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 11-а артилерийска бригада.[1]
По-късно служи в Софийския артилерийски склад и през 1919 г. е уволнен от служба.[2]
Синът му, Стилиян, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 38-и пехотен полк.[3]
Умира на 10 септември 1933 година.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (1895)
- Майор (1904)
- Подполковник (4 септември 1910)
- Полковник (1915)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
- Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Раде Бояджията (1750 – 1800) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойко Бояджиев (1770 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Венедиков (1815 – 1871) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Венедиков (1834 – 1916) | Тимотей Венедиков (1836 – 1919) | Георги Венедиков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Венедиков (1871 – 1943) | Константин Венедиков (1866 – 1933) | Йордан Венедиков (1871 – 1957) | Екатерина Генадиева | Димитър Венедиков (1866 – 1939) | Никола Венедиков (1859 – 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Венедиков (1905 – 1973) | Петко Венедиков (1905 – 1995) | Вера Венедикова (1916 – 1994) | Иван Венедиков (1916 – 1997) | Георги Венедиков (1892 – 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан Венедиков (1933 – 2012) | Ангел Венедиков (1936 – 2007) | Катерина Венедикова (р. 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
- ↑ Руменин, с. 138
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 207, л. 6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 138.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
