Атанас Тодоров – Уикипедия

Атанас Тодоров
български генерал

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1884 – 1914
Служи наНационално знаме на България България
Род войскипехота
Командвания4-та пехотна дивизия
Битки/войниЛозенград, Люлебургаз, Чаталджа (бригаден командир)
НаградиОрден „За храброст“ IV степен, Орден „Свети Александър“ 3 ст. с мечове
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
28 май 1936 г. (71 г.)
Родствасват на проф. Васил Златарски

Атанас Тодоров Минчев е български офицер (генерал-майор), бригаден командир по време на Първата и Втората Балкански войни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Тодоров е роден през 1865 г. в Търново в патриотично семейство. Родителите му Тодор Минчев и Винития Шекерджиева са членове на настоятелствата съответно на читалище „Надежда“ и на женското дружество „Милосърдие“, а негова леля – Евгения Шекерджиева – изпраща благодарствен адрес на руския император Александър II по случай обяването на Руско-турската освободителна война.

Атанас Тодоров завършва Военното училище в София през 1884 г., впоследствие завършва и Генерал-щабната академия в Торино, Италия. Служи последователно в Четвърти и Шести полк, командир е на Втори пехотен искърски полк и началник-щаб на Пета пехотна дунавска дивизия под командването на генерал Радой Сираков.

По време на Балканската война е началник на Първа бригада от състава на Четвърта преславска дивизия под командването на генерал Климент Бояджиев, през Междусъюзническата война е бригаден командир в състава на Пета армия, а от есента на 1913 г. до пролетта на 1914 г. – началник на Преславската дивизия. Издигнат в генералско звание през 1914 г., той се оттегля от активна служба през октомври същата година. Умира в София през 1936 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]