Пантелей Ценов – Уикипедия

Пантелей Ценов Ценов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Ценов е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учи във Видинското класно училище. След Освобождението, на 9 август 1878 г. започва военната си служба като канонир (войник артилерист) във 2^-ра видинска батарея. По-късно е произведен в чин младши фойеверкер и е командирован във военното училище в София. През 1879 г. завършва в първия випуск, на 5 юли 1879 г. е произведен в чин подпоручик и е зачислен като взводен и батареен командир в 5-а плевенска батарея (1879 – 1883), след което от 1884 г. е младши адютант в Главно артилерийско управление, след това е старши офицер във 2^-ри артилерийски полк. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, през 1885 г. е назначен за адютант ковчежник на полка 2^-ри артилерийски полк, като на 30 август с. г. е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 1^-ва батарея на 2^-ри артилерийски полк.^[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Ценов е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.^[2]

След войната последователно е назначен за командир на 2^-ри, 5^-и (24 април 1889 – 1 януари 1894), 4^-ти артилерийски полк. На 16 ноември 1891 г. като командир на 5-и артилерийски полк е назначен за председател на Русенския военен съд.^[3] През 1888 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. в чин подполковник и през 1896 г. – в чин полковник. От 1904 г. заема длъжността командир на планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и едновременно с това е инспектор на въоръжението.

На 18 септември 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков, на която длъжност до 15 октомври 1913 г. като през 1910 г. е произведен в чин генерал-майор.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия.^[4] След демобилизацията на българската армия на 15 октомври 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 1^-ва софийска дивизионна област и началник на софийския гарнизон (1916 – 1918). На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември с. г. е уволнен от служба. От 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник.

От снимката на офицери от 1-ви випуск на Софийското военно училище, направена през 1929 г. на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин, може да съдим, че умира след 1929 година, а не 1926 г., тъй като е посочен на втори ред втори от ляво надясно.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Канонир (9 септември 1878)
• Младши фойерверкер (12 октомври 1978)
• Подпоручик (5 юли 1879)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (1888)
• Подполковник (1892)
• Полковник (1896)
• Генерал-майор (1910)
• Генерал-лейтенант (30 май 1918)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ V степен с мечове (5 март 1886)
• Княжеский орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата; III и IV степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен без военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Орден „Червен орел“ (Прусия)
• Орден „Железен кръст“ (Германия)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 75
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“