Тодор Георгиев – Уикипедия

Тодор Георгиев
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 февруари 1882 г. Чешнегирово, Източна Румелия
Дата и място на смърт	2 юни 1971 г. (89 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Тодор Георгиев Сребров е български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на армията (1934 – 1936).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Георгиев е роден на 27 февруари 1882 г. в село Чешнегирово, Станимашко. През 1902 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ра рота на 9-и пехотен пловдивки полк. През 1905 г. е произведен в чин поручик. През 1908 г. поручик Георгиев постъпва в Николаевската генерал-щабна академия в Санкт-Петербург, Русия, през 1909 г. е произведен в чин капитан. Завършва през 1911 г., и след завръщането си в България продължава да служи в 9-и полк. Служи и в 1-ви пехотен софийски полк.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е щабен офицер, като на 18 септември 1912 г. е назначен за офицер за поръчки в щаба на 2-ра армия, на 28 септември 1912 е причислен към щаба на армията, а от 27 април 1913 до 11 август 1913 е началник на Оперативната секция на Щаба на 2-ра армия, след което до март 1914 е офицер за поръчки към Щаба на 2-ра военноинспекционна област.

В периода 1914 – 1915 година капитан Георгиев е ротен командир в 27-и полк. На 18 май 1915 г. е произведен в чин майор.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918), в периода 1915 – 1916 г. е началник-щаб на 3-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, а от 28 декември 1916 е командир на дружина в 57^-и пехотен полк. От 24 май 1917 отново е началник-щаб на 3^-та бригада от 9^-а пехотна дивизия. На 17 август 1917 г. е произведен в чин подполковник.

След демобилизацията подполковник Георгиев служи в Щаба на армията, а през 1920 г. е назначен за началник на Мобилизационната секция. На 30 януари 1923 е произведен в чин полковник и назначен за командир на 7^-и пехотен преславски полк. През 1926 г. става началник на отдел в Щаба на армията.

На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор, през 1932 година е назначен за началник на 3-та военно-инспекционна област, като от 19 ноември 1932 поема командването на 4-та пехотна преславска дивизия. От 2 май 1933 г. е председател на Военно-историческата комисия към Щаба на армията, а от април 1934 – началник на военно-учебните заведения. През 1934 г. за кратко е началник на 2-ра военноинспекционна област.

На 21 май 1934 г. генерал-майор Тодор Георгиев е назначен за началник-щаб на българската армия, на 26 август произведен в чин генерал-лейтенант и 2 месеца по-късно, на 26 декември 1936 г. се уволнява от армията по собствено желание.

1950 – Осъден на смърт, впоследствие заменено с доживотна присъда. 1967 – Освободен поради преклонна възраст; 1990/1991 – Реабилитиран с решение на Върховния съд.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Георгиев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (1902)
• Поручик (1905)
• Капитан (1909)
• Майор (18 май 1915)
• Подполковник (15 август 1917)
• Полковник (30 януари 1923)
• Генерал-майор (31 октомври 1930)
• Генерал-лейтенант (26 август 1934)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ I, II, III, IV и V степен на военна лента
• Германски железен кръст II степен
• Орден „Югославска корона“ I степен
• Турски полумесец

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

• „Оперативни задачи и директиви“ (1941);
• „Оперативни проучвания“ (1937);
• „Срочни оперативни донесения. Теория и примери от оперативно гледище“ (1942);
• „Стратегия. Лекции. четени на преподавателския курс във Военната академия през учебната 1934 – 1935“ (1935).
• „Причини за неуспеха на 2-ра армия във войната с гърците“ (1914);
• „Изненадата и нейното значение за успеха във време на война“; „Организация и водене на нощен бой“;
• „Задачи, решение, план“ – статии във „Военен журнал" (1914 – 1942);
• „Главен инспектор на войската“ – статия в „Българска военна мисъл“ (1940);
• „По организацията на железопътните дружини“; „Водене на тактически задачи“ – статии в „Народна отбрана“ (1920 – 1926);
• „Боят на 3/9-а пех. бригада на височината Глоговица“;
• „Командването на 3-та отделна армия в Лозенградската операция през войната с Турция в 1912 г. (Оперативно изследване)“ – статии във „Военноисторически сборник“ (1937 – 1945);

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 191.

• Портал „Военна история на България“