French
DeutschГеорги Сапов – Уикипедия
| Георги Сапов | |
| български генерал | |
 | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 24 ноември 1873 г. |
| Дата и място на смърт | 1936 г. |
Георги Алексиев Сапов е български офицер (генерал-майор) и политик. Той е вътрешен министър на България в периода 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Сапов е роден на 24 ноември (12 ноември стар стил) 1873 г. в Разград. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 20-и пехотен полк и във Военното училище.[1] През 1899 г. е произведен в чин поручик, през 1904 г. в чин капитан.[2]
През Балканската война (1912 – 1913) Георги Сапов е командир на дружина в 54-ти пехотен полк. На 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор. През Първата световна война до 1916 г. е командир на дружина в 17-и пехотен полк, след което поема командването на 22-ри пехотен тракийски полк[1]. На 14 август 1916 г. е произведен в чин подполковник, след което е назначен за командир на 66-и пехотен полк.[3] След края на войните, на 5 юли 1919 г. е произведен в чин полковник.[2]
След войните Сапов длъжностите началник на 5-и пограничен участък, командир на 4-ти пехотен полк и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. През 1926 г. е назначен за началник на Канцеларията при Министерството на войната. На 26 март 1928 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1929 г. излиза в запаса и за известно известно време ръководи службата за оплаквания при Министерския съвет. В периода 23 ноември 1935 – 4 юли 1936 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в първото правителство на Георги Кьосеиванов.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1895)
- Поручик (1899)
- Капитан (1904)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (14 август 1916)
- Полковник (5 юли 1919)
- Генерал-майор (26 март 1928)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б Сапов, Георги Алексиев // Форуми Бойна Слава.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
| |||||||||||||||
