Иван Стойков – Уикипедия

Тази статия е за българския военен. За българския църквоен певец и деец вижте Иван Стойков (Кочани).

Иван Стойков
български генерал
Посрещане на българския военен комендант Иван Стойков, с брадата, ляво в автомобила. Битоля, 1915 година
Роден
Починал
16 април 1925 г. (59 г.)

Учил вНационален военен университет
Семейство
Братя/сестриДимитър Стойков
Георги Стойков
Иван Стойков в Общомедия

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ротмистър Стойков и съпругата му, фотография на Димитър Карастоянов (1895 – 1897)

Иван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година.[2] Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед.[3] Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.

През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село.[4] Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.

През 1887 година завършва Военното училище в София,[4] на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.

В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия,[5] служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.

През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия.[4]

След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.[4]

Документ за връчен патент на подпоручик Стойков от княз Фердинанд I

През Първата световна война първоначално командва на 1-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид,[4] а от 5 май 1916 командва новосформираната 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9 дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия (1918).[4] През 1918 година минава в запаса.[4]

Генерал-майор Иван Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Велико (Велик) Стойков
(около 1835 - 1879)
 
Мария Сарафова
(около 1840 — 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Юруков
 
Янинка (Енинка)
Юрукова
 
Георги Стойков
(1860 - 1935)
 
Иван Стойков
(1866 - 1925)
 
Димитър Стойков
(1875 - 1958)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
  3. Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга V, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 77.
  4. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.