Стефан Богданов – Уикипедия

Стефан Никифоров Богданов^[1] е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Богданов е роден на 24 юли 1865 г. в Елена. На 30 август 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в Пионерната дружина.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) служи в 4^-та рота на Пионерната дружина и като временен командир на пионерната дружина. След войната служи в артилерията (1886 – 1916), а впоследствие служи и в пехотата. Завършва десетмесечни курсове за щабен офицер. По-късно служи като командир на гаубична батарея във 2^-ри артилерийски полк, командир на планинска батарея, командир на артилерийски отдел в 4-ти артилерийски полк и командир на същия артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник, след което е началник на строително-домакинска част при артилерийската инспекция. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на средната колона на Хасковския отряд, след което командир на 3^-ти скорострелен артилерийски полк и е началник на артилерията в 10^-а пехотна дивизия.

През Междусъюзническата война (1913) е началник на артилерията на 2^-ра пехотна тракийска дивизия.

След войните в периода 1914 – 1915 е началник на 2^-ра военноинспекциона област.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема различни командни длъжности като е последователно е началник на артилерията на 2^-ра армия, командир на боянския отряд и Сборна дивизия. През 1916 година командва отбраната на Каймакчалан. През януари 1917 поема командването на 8^-а пехотна тунджанска дивизия, а на 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.

На 18 октомври 1920 е произведен в чин генерал-лейтенант и уволнен от служба

Генерал-лейтенант Стефан Богданов умира сутринта на 4 юни 1937 г. в Пловдив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (1895)
• Подполковник (1904)
• Полковник (19 февруари 1911)
• Генерал-майор (20 май 1917)
• Генерал-лейтенант (18 октомври 1920)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ III степен 1 и 2 клас
• Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на военна лента и същия орден на обикновена лента.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 81.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 158
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“