French
DeutschИван Донков (генерал) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Донков.
| Иван Донков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „За заслуга“ „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв. |
Иван Савов Донков е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 8-и артилерийски с. с. полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 7-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Донков е роден на 30 август 1867 г. в Пирдоп. На 20 септември 1882 г. постъпва на военна служба, а през 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира се 75-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 4-ти пехотен плевенски полк.[1] Служи в Разградския артилерийски склад. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 в чин капитан. През 1900 г. е командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. Служи и в 6-и артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е началник на отделение в 3–и артилерийски полк, а от април същата година е началник на отделение в 8–и артилерийски полк. На 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.
Подполковник Донков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 8-и не с. с. артилерийски полк. В началото на 1915 г. поема командването на 2–ри гаубичен полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 7-а артилерийска бригада. През 1919 г. е уволнен от служба.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (1895)
- Майор (1904)
- Подполковник (22 септември 1912)
- Полковник (1 октомври 1915)
- Генерал-майор (31 декември 1935)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марков, приложение 4
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 281.
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
