French
DeutschПанайот Сантурджиев – Уикипедия
| Панайот Сантурджиев | |
| български генерал | |
| Звание | генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1887 – 1919 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 13-и пехотен полк (1914 – 1915) 1-ва бригада от 7-а дивизия (I СВ) |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Председател е на доброволческата организация „Сливница“ |
.svg){kind=small}
Панайот Христов Сантурджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Панайот Сантурджиев е роден на 28 май 1868 г. в Горна Оряховица. На 4 септември 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище[1] и завършва 27 април 1887 г., произведен в е чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк.[2]
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Боевете за Пирот (14 – 15 ноември).
След войната, през 1886 г. взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 16-и ловчански полк. По-късно, през 1904 г. става командир на дружина от същия полк и на 18 май 1905 е произведен в чин майор. През 1909 г. заема длъжността командир на дружина от 1-ви софийски полк, а през 1911 г. е началник на 1-во полково военно окръжие. На 1 януари 1911 г. е произведен в чин подполковник.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1-ва дружина от 38-и пехотен одрински полк, а след това в периода 1914 – 1915 г. командва 13-и пехотен рилски полк, като на 18 май 1914 е произведен в чин полковник.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия.[1]
През 1919 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията. През 1952 г. е обявен за почетен гражданин на София. Председател е на доброволческата организация „Сливница“.
Генерал-майор Панайот Сантурджиев умира на 15 август 1962 г. в София.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (2 август 1894)
- Майор (18 май 1905)
- Подполковник (1911)
- Полковник (18 май 1914)
- Генерал-майор (27 юли 1919)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Военен орден „За храброст“ III степен
- Oрден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия, V степен на обикновена лента
- Oрден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Марков, И., Осми випуск на Софийското военно училище, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
