Михаил Йовов – Уикипедия

Михаил Йовов
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	1905 – 1934
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	батарея в 4-ти артилерийски полк батарея в 3-ти артилерийски полк началник-щаб на 1-ва бригада от 10-а пехотна дивизия дружина в 37-и пехотен полк началник-щаб на 3-та бригада от 4-та пехотна дивизия помощник-началник на Разузнавателната секция в Щаба на армията 6-а пехотна дружина Щаб на армията
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	2 юли 1886 г. Пловдив, Княжество България
Дата и място на смърт	25 март 1951 г. (64 г.) Буенос Айрес, Аржентина
Друга дейност	Народен представител в: XXV ОНС
Михаил Йовов в Общомедия

Михаил Йовов Йовов е български офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещене в периода от 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936, министър на железниците, пощите и телеграфите в периода от 23 октомври 1936 г. до 14 ноември 1938 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Йовов е роден на 2 юли 1886 г. в Пловдив. През 1905 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва Николаевската генерал-щабна академия в Санкт-Петербург, Русия, а по-късно завършва и Търговско-стопанския факултет на Свободния университет в София (днес УНСС).

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на батарея в 4^-ти артилерийски полк.

През 1922 г. е назначен на служба в 6^-а пехотна дружина, след което от 1923 г. е инспектор на класовете от Военното училище и през 1929 г. е назначен за началник на Военното училище. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1934 г. е началник-щаб на армията. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е уволнен от армията. По време на военната си кариера служи и в 3^-ти артилерийски полк, като началник-щаб на 1-ва бригада от 10-а пехотна дивизия.

В периода 1940 – 1944 г. е депутат в XXV ОНС. След 9 септември 1944 емигрира в Швеция, а след това и в Аржентина, където умира на 64-годишна възраст. Осъден е задочно от т. нар. Народен съд на смърт.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Михаил Йовов е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (2 август 1905)
• Поручик (15 октомври 1908)
• Капитан (15 октомври 1912)
• Майор (27 февруари 1917)
• Подполковник (20 август 1919)
• Полковник (6 май 1925)
• Генерал-майор (30 април 1933)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 и 2 клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ II степен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 44.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

• Портал „Военна история на България“