French
DeutschКрум Колев – Уикипедия
| Крум Колев | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1910 – 1935 |
| Служи на |  България |
| Род войски | пехота |
| Командвания | рота в 5-и пехотен полк (БВ) дружина в 12-и полк (ПСВ) 7-и, 16-и, 19-и, 10-и и 11-и погранични участъци 11-а жандармерийска дружина 21-ви пехотен полк 9-и пехотен полк началник на Пехотната школа началник на Военното училище |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Министър на вътрешните работи и народното здраве |
Крум Недев Колев е български офицер (генерал-майор), един от ръководителите на Военния съюз, той участва в организирането на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., след който става началник на Военното училище, а през 1935 г. за кратко е и вътрешен министър.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Крум Колев е роден на 12 юли (24 юли нов стил) 1890 г. в Търново. През 1910 г. завършва Военното училище в София, на 4 септември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20-и пехотен полк. През Балканската война (1912 – 1913) е командир на рота в 5-и пехотен полк, а през Първата световна война (1915 – 1918) е командир на дружина в 12-и пехотен полк. След войната е началник на 19-и пограничен участник, за известно време работи в администрацията на Министерство на войната.[1] По-късно служи в 10-и пограничен участък и в Търновското бюро. През 1923 г. е назначен за помощник-интендант на 9-и пепхотен пловдивиски полк. По-късно същата година е на служба в Русенското бюро и от ново от същата година е на служба в 11-и пограничен участък. През 1925 г. е назначен на служба в 11-а жандармерийска дружина, като на 25 март с.г. е произведен в чин подполковник. През 1927 г. е назначен за началник на секция в канцеларията на Министерството на войната.
От 1930 г. Крум Колев е командир на 21-ви пехотен полк, на 6 май 1931 е произведен в чин полковник, от 1933 г. командва на 9-и пехотен полк, а през 1934 г. става началник на Пехотната школа. Той е един от основателите и началник-щаб на Военния съюз и един от организаторите на Деветнадесетомайския преврат. В периода 19 май 1934 – 11 април 1935 г. е началник на Военното училище в София, през септември-октомври 1934 г. ръководи Дирекция на обществената обнова,[2] а от 22 януари до 21 април 1935 г. е и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Пенчо Златев.[3] След това е назначен за директор на Географския институт, а през юли е уволнен от армията.[4] За участието си в организирания в края на годината опит за военен преврат е осъден на смърт. Присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Крум Колев е произведен в чин генерал-майор. Той умира на 27 април 1970 г. в София.[1]
Крум Колев е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (4 септември 1910)
- Поручик (5 август 1913)
- Капитан (16 март 1917)
- Майор (12 август 1920)
- Подполковник (25 март 1925)
- Полковник (6 май 1931)
- Генерал-майор (1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319 – 320.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 05/04/1935, No. 3882, стр.1
- ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118 – 119.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
