French
DeutschАнтон Ганев – Уикипедия
| Антон Ганев | |
| български генерал | |
 Антон Ганев като военно аташе в Полша, 1932 г. | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | до 1944 г. |
| Командвания | Строителни войски |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Антон Стефанов Ганев е български офицер (генерал-майор).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антон Ганев е роден на 29 януари 1893 г. в Русе, Княжество България. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 4-та пионерна дружина и 3-та инженерна дружина. В периода 1923 – 1926 г. учи във Военната академия. През 1926 г. е назначен за командир на 2-ра колоездачна дружина, а от следващата година е командир на 3-ти инженерен полк. От 1928 г. е началник на Школата за запасни офицери. През 1932 г. е изпратен в Букурещ като военен аташе (още веднъж е аташе там през 1934). От следващата година е началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия. Излиза в запас през 1935 г. Между 11 юни 1938 и 10 октомври 1943 г. е началник на трудовата повинност. Като такъв участва в спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Самоубива се на 5 ноември 1944 г. в дома си в София, на ул. Стефан Караджа № 22.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор (27 ноември 1923)
- Подполковник (5 декември 1927)
- Полковник (18 юли 1934)
- Трудов генерал-майор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 157.
