French
DeutschВелизар Лазаров – Уикипедия
| Велизар Лазаров | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1889 – 1929 |
| Служи на |  България |
| Командвания | 1-ви пехотен полк 1-ва пехотна дивизия |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 8 септември 1868 г. |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | председател на БОК |
.svg){kind=small}
Велизар Манолов Лазаров е български офицер, генерал от пехотата. Председател на БОК.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Велизар Лазаров е роден на 8 септември 1868 г. в Ловеч. Син е на просветния деец Манол Лазаров.[1] Участва в като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Постъпва във Военното училище (София) и го завършва през 1889 г. с военно звание подпоручик. Служи в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а през 1899 г. в капитан. От 1900 г. командва рота в 1--ви пехотен софийски полк, а от 1909 служи във военното училище. На 14 април 1910 г. е повишен в звание майор.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та дружина от 14-и пехотен македонски полк на 7-а дивизия. През 1913 година той е командир на дружината, сформирала българския гарнизон на Солун. По време на Междусъюзническата война, след смазването на съпротивата на дружината, е пленен и заточен от гърците. След това е освободен. На 1 април 1914 г. е повишен в звание подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Добруджа, а през следващите години на Южния фронт. От 16 март 1917 г. е полковник, а от 25 октомври 1920 г. е генерал-майор. След войната командва 1-ва пехотна софийска дивизия.
Лазаров е активен участник във Военния съюз и е уволнен от армията на 26 октомври 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[2] Участва в преврата на 9 юни 1923 г.. Назначен за началник на Софийския гарнизон (1923 – 1929). От 1924 г. е началник на Военното училище, а от 1927 г. е началник на 1-ва военноинспекционна област.[3] Генерал-лейтенант от 26 декември 1925 г., генерал от пехотата от 11 септември 1929 г. Уволнен е от служба през 1929 г.[4]
От 16 ноември 1929 г. е председател на БОК. Организира първата балканиада през септември 1931 в София.[5]
В периода 1930 – 1932 г. е председател на Съюза на запасните офицери. По време на военната си кариера служи в 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, 38-и пехотен полк, като инструктор на погранични войски.
Женен е и има 4 деца. Синът му Лазар Лазаров е осъден по процеса срещу Военния съюз и по-късно е предложен за помилване.[6]
Генерал от пехотата Велизар Лазаров умира на 6 април 1941 г. в София.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1899)
- Майор (14 април 1910)
- Подполковник (1 април 1914)
- Полковник (16 март 1917)
- Генерал-майор (25 октомври 1920)
- Генерал-лейтенант (26 декември 1925)
- Генерал от пехотата (11 септември 1929)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас;
- Орден „Св. Александър“ I степен;
- Орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента;
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 14.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 97.
- ↑ Министерска заповед № 228а от 1927 г.
- ↑ Царска заповед № 13 от 1929 г.
- ↑ 80 години от смъртта на генерал Велизар Лазаров // sofiahistorymuseum.bg. 3 април 2021.
- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.302
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 172.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, С., 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 182
- Председатели на БОК Архив на оригинала от 2012-07-17 в Wayback Machine.
- Лазаров, Велизар. Българският гарнизон в Солун, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1929
