French
DeutschНикола Наков – Уикипедия
| Никола Наков | |
| български генерал | |
 Никола Наков, 1931 – 1932 г. | |
| Командвания | 4-ти пехотен полк Първа българска армия |
|---|---|
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 24 февруари 1892 г. |
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г. |
| Никола Наков в Общомедия | |
Никола Кочев Наков е български офицер (генерал-лейтенант).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Наков е роден на 24 февруари 1892 г. във Враца. През 1913 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и започва служба в 3-ти пехотен бдински полк. По-късно служи в 54-и пехотен битолски полк и отново в 3-ти пехотен бдински полк. От 1929 година е адютант на военния министър.[1] През 1932 година е командир на дружина към ШЗО в Княжево[2], а от от 1934 година е командир на четвърти пехотен плевенски полк[3]. На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник и същата година година е назначен за началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия[4]. През 1938 година става командир на дивизията[5]. На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор.
В периода 11 април 1942 – 13 септември 1944 г. е командващ първа българска армия. На 13 септември 1944 година излиза в запас. Осъден е на смърт от четвърти върховен състав на Народния съд[6].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1913)
- Поручик (2 август 1915)
- Капитан (18 септември 1917)
- Майор (6 май 1924)
- Подполковник (6 май 1928)
- Полковник (6 май 1935)
- Генерал-майор (3 октомври 1940)
- Генерал-лейтенант (6 май 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 307.
