French
DeutschКирил Жечев – Уикипедия
| Кирил Жечев | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 19 декември 1877 г. |
| Дата и място на смърт | неизв. |
Киро (Кирил) Жечев Жечев е български офицер (генерал-лейтенант).
Служил последователно в 9 пехотен полк, 36 пехотен полк, 87 пехотен полк, 2 пограничен сектор, 1-ва пехотна дивизия, 5-а пехотна дивизия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Киро Жечев е роден на 19 декември 1877 година, брат е на генерал Рафаил Жечев. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище. Служи в 9-и пехотен пловдивски полк и 36-и пехотен козлодуйски полк. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. По време на Първата световна война майор Жечев служи в 87-и пехотен полк, като командва 19-а погранична дружина от състава на Първа армия[1], а по време на Петричкия инцидент (19 – 29 октомври 1925 г.) полковник Жечев е началник на 2-ри пограничен сектор (Св. Врач), който охранява границата в района на боевете.
Служи като интендант на 7-и пехотен рилски полк. През 1923 г. като помощник-команир на 7-и пехотен рилски полк е награден с орден „Св. Александър“ IV степен[2], а след службата си в полка е назначен отново за началник на 2-ри пограничен сектор. През 1929 г. като началник на 1-ви пехотен софийски полк е награден с орден „Св. Александър“ III степен[2]. На този пост Жечев играе активна роля в Шпионската афера през 1930 година, след която е изпратен в провинцията[3] и е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. Уволнен през 1932 г., когато преминава в запаса.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Кирил Жечев е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1899)
- Поручик (1903)
- Капитан (31 декември 1906)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (5 април 1920)
- Генерал-майор (3 септември 1928)
- Генерал-лейтенант (15 ноември 1932)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Св. Александър“ IV степен (1923)
- Орден „Св. Александър“ III степен (1929)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 891
- ↑ а б ДВИА, ф. 3K, оп. 2, а.е. 123, л. 123
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 199 – 205.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
