Кирил Янчулев – Уикипедия

Кирил Димитров Янчулев е български офицер (генерал-майор), началник на Щаба на войската (6 септември 1944 – 13 септември 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Янчулев е роден в махалата на македонския град Прилеп Варош в 1896 година. Баща му е видният български просветен и църковен деец Димитър Янчулев, а майка му Евгения Янчулева е учителка. Учи в Солунската българска мъжка гимназия.^[1] На 12 март 1916 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и взима участие в Първата световна война като офицер в Шести македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик.

След войната специализира във френската военна академия в Сен Сир. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. По-късно, през 1928 – 1929 година капитан Янчулев води лекциите по военна история във Военното училище в София, след което е назначен за командир на рота в Пехотната школа в Търново. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор, а на 26 август 1934 г. в чин подполковник. През 1931 година излиза книгата му „Руско-турската война 1877 – 1878 г.“. Между 1934 и 1939 година е военен аташе в Париж (1934) и Лондон. През 1936 г. е началник-щаб на 3-та военно-инспекционна област. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, като същата година е назначен за началник на Военната академия.

През 1940 г. полковник Янчулев командва 22^-ри пехотен полк, а на 26 октомври същата година е назначен за началник на 3^-та пехотна балканска дивизия, година по-късно, на 11 август е назначен за началник отдел в Щаба на войската. На 16 март 1942 година заема поста помощник-началник на Щаба на войската, а на 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор. На 11 май 1944 г. е назначен за началник на кабинета на министъра на войната, на който пост е до 6 септември 1944, когато кратко е началник-щаб на Българската армия, но напуска поради влошено здраве. Уволнява се на 13 септември 1944 г. През 50-те години е репресиран от комунистическата власт и заточен в концентрационния лагер Белене.

Генерал-майор Кирил Янчулев умира през април 1961 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (12 март 1916)
• Поручик (14 октомври 1917)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (15 май 1930)
• Подполковник (26 август 1934)
• Полковник (3 октомври 1938)
• Генерал-майор (6 май 1943)

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

• Янчулев, Кирил. Руско-турската война 1877 – 1878. Велико Търнново, 1931.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Орден на почетния легион (25 септември 1936)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Форуми „Бойна Слава“ - Янчулев, Кирил Димитров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“