Христо Лилков – Уикипедия

Христо Лилков
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	26 май 1896 г. Горна Махала, Княжество България
Дата и място на смърт	24 октомври 1971 г. (75 г.) Пловдив, Народна република България
Друга дейност	Народен представител в: VI ВНС

Христо Трифонов Лилков е български офицер (генерал-майор), министър на индустрията и занаятите на България в периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Лилков е роден на 26 май 1896 г. в Горна махала, Пловдивско. През 1917 г. завършва Военното училище в София, на 1 август е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 28-и пехотен полк. На тази длъжност остава до 1918 г. На 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик.

Командир е на 21-ва пехотна дружина, а от 1922 г. на 39-а пехотна дружина. През 1926 г. е произведен в чин капитан, а през 1928 г. е началник на бюрото за доброволци в Стара Загора. През 1929 г. е назначен за командир на рота в 11-и пехотен полк^[1], а през 1930 г. е заместник прокурор в Пловдивския военен съд^[2]. През 1932 г. е назначен на служба в Софийския военен съд^[3], откомандирован е същата година^[4] а през 1934 г. отново е командирован там^[5]. През 1935 г. е в дирекцията на полицията^[6], същата година е откомандирован^[7], а по-късно същата година е командирован към кабинета на министъра на правосъдието^[8]. Същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съд^[9], а по-късно командва 3-ти пехотен полк^[10], след което, на 6 май е произведен в чин майор и излиза в запас.

По-късно отново е върнат на служба и на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник, а на 3 октомври 1942 в чин полковник. На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Военно-съдебната служба. През 1946 г. е назначен към Министерския съвет. Същата година излиза отново в запас, но този път за последно.^[11] В периода 1946 – 1949 г. е народен представител в VI ВНС. В периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г. е министър на индустрията и занаятите на България, след което до 1949 г. е член на Президиума на НС. Христо Лилков е женен и има 1 дете.

Генерал-майор Христо Лилков умира на 24 октомври 1971 г. в Пловдив.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (1 август 1917)
• Поручик (30 юни 1919)
• Капитан (1926)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (3 октомври 1938)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (14 септември 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 182.

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.