Петър Вранчев – Уикипедия

Петър Вранчев
български генерал
Роден
Починал
31 януари 1970 г. (68 г.)

Петър Атанасов Вранчев е офицер – генерал-лейтенант, участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Вранчев е роден в Батак, Пещерско, на 12 юни 1901 година. Член на БКП от 1923.

Член е на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). По това време той няма никакъв военен опит, тъй като се откупва, за да не служи в армията, а след началото на войната е мобилизиран като счетоводител.[1] Активно участва в преврата на 9 септември 1944 г. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на Отечествения фронт. На 10 септември 1944 година със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник. С министерска заповед от 15 декември 1944 година е повишен във военен чин генерал-майор.

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Войската – РО-ЩВ (военното разузнаване).[2] Той е последния началник на военното разузнаване на Царство България и първия началник на военното разузнаване на Народна република България. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност. На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като Иван Попов.[3]

Въпреки че е дългогодишен активист на БКП Вранчев става обект на критики и подозрения страна на ръководители на Държавна сигурност. В началото на 1947 година те успяват да прехвърлят към Държавна сигурност военното контраразузнаване, а в края на годината той е критикуван за работата си начело на Разузнавателния отдел, определяна като граничеща с „вредителство“ при „прочистването“ на „враговете“. Държавна сигурност започва пряко да вербува офицери от Разузнавателния отдел, който в крайна сметка е закрит.[4]

През август 1948 година, при чистките след разрива с Югославия, е отстранен от длъжност и разследван от Държавна сигурност за „недопустима притъпена бдителност“.[5] Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.[3] През 1951 година е освободен, от 1954 година до смъртта си е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.[6] Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968

Награден с орден „Червено знаме“ (СССР, 1945).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 68.
  2. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
  3. ↑ а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 405.
  4. ↑ Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 99 – 102.
  5. ↑ Огнянов 2008, с. 14.
  6. ↑ Огнянов 2008, с. 152.
Цитирани източници
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Вранчев&oldid=11838741“.