Миленко Балкански – Уикипедия

Миленко Балкански
български генерал и юрист
Звание	генерал-майор
Години на служба	1889 – след 1917
Служи на	България
Командвания	Началник на Военносъдебната част при Щаба на войската
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 октомври 1868 г. (стар стил) с. Църква, Самоковска епархия, Османска империя
Дата и място на смърт	13 април 1921 г. (52 г.) София, България

Миленко Петров Балкански (роден Миленко Пенев Богойн) е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Миленко Петров Балкански (Миленко Пенев Богойн) е роден на 14 октомври 1868 г. в село Църква (днес квартал на гр. Перник), Самоковска епархия.^[1]

Завършва Военното Княжеско Училище (11ти випуск) на 18 май 1889 година с чин подпоручик, а на 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. От 1899 г. до 1902 г. учи в Александровската Военноюридическата Академия в Санкт-Петербург, Русия и се дипломира като военен юрист. На 1 януари 1900 г. е повишен в чин капитан, а на 1 януари 1905 г. в чин майор.

Служи първо като следовател в 6-ти пехотен Търновски полк на 1-ва пехотна Софийска дивизия в състава на 1-ва армия, след което в Русенския военен съд (от 1905 г.). През 1909 г. се премества във Военно-съдебното ведомство в София – първоначално като следовател, а от 1911 г. като военен прокурор в Софийския военен съд.^[2] На 1 януари 1910 г. е повишен в чин подполковник, а на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник.

От началото на 1915 г. заема длъжността помощник-началник на Военно-съдебната част към Щаба на Българската войска. След влизането на България в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. до края на войната Миленко Балкански е началник на Военно-съдебната част към Щаба на Действащата армия в Кюстендил. Председател е на Серския полеви съд от 1916 г. На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор.^[3]

Членувал е във военното братство «Светлина».

Награждаван е с българските военни ордени «За заслуга» на обикновена лента - 1905 г.^[4]; Народен орден «За военна заслуга» V кл. на обикновена лента - 1910 г.; «Св. Александър» V ст. с мечове - 1913 г.^[5]; Народен орден «За военна заслуга» III ст. - 1917 г.^[6]

Освен това е удостоен с руския военен орден «Св. Анна» III ст. - 1903 г.; германския «Железен кръст» II ст. - 1917 г.; османските военни отличия «Железен полумесец» и «Меджидие» III ст. от 1917 г., както и на австро-унгарския военен орден «Франц Йосиф в. д.» - 1918 г.^[7]

Генерал-майор Миленко Петров Балкански умира 52 годишен на 13 април 1921 г. в София вследствие на тежестите от участието му в трите обединителни войни от 1912 – 1918 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Миленко Балкански е роден в семейството на Пене Богойн, син на Цвятко Мавродинов Богойн, наследник на един от основателите на село Църква, дядо Богоя. Има сестра на име Мария. Генерал-майор Миленко Балкански е женен за Олга Станчова Балканска, сестра на Поликсени Станчова Стамболова (съпруга на Стефан Стамболов) и има две дъщери.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (18 май 1889)
• Поручик (2 август 1892)
• Капитан (1900)
• Майор (1905)
• Подполковник (1910)
• Полковник (1 ноември 1913)
• Генерал-майор (15 октомври 1917)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Княжеский орден „Св. Александър“ V степен с мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ 5^-и клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III ст. - 1917 г.
• Руски военен орден „Св. Анна“ III ст. - 1903 г.
• Германски „Железен кръст“ II ст. - 1917 г.
• Австро-унгарски военен орден „Франц Йосиф в. д.“ - 1918 г.
• Османско военно отличие „Железен полумесец“
• Османско военно отличие „Меджидие“ III ст. - 1917 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 61.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 134
• Найденов, М., К. Костадинов, Родови записки на фамилия Богоини от село Църква, Пернишко, Ръкопис, 9.06.2001 г.
• Списък на наградените лица с княжески български ордени от 1879 до 22-и септември 1908 година, Канцелария на българските ордени, София 1911, Държавна печатница, стр. 182
• Списък на офицерите, наградени от Негово величество царя с ордени за показаните от тях отличия и заслуги през войните 1912/1913 години, Приложение на заповедта по Военното Ведомство № 81/1916 год., Държавна печатница, София 1916, № 360, стр. 18
• Списък на офицерите, наградени с ордени от Негово величество царя за бойни отличия и заслуги през войната в 1915/1916 год., към заповед на Действ. Армия № 679/917 г., Печатница «Военен Журнал», София 1917, № 29, стр. 4
• Списък на офицерите от Българската войска (на действителна служба) към 1 март 1918 год., № 1/43, Щаба на Действащата Армия, Кюстендил – печатн. Щаб Действаща Армия – 1918

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.