Пета пехотна дунавска дивизия – Уикипедия

Пета пехотна дунавска дивизия
Щабът на 5-а пехотна дунавска дивизия в Белоградчик, Великден 1913 г.
Информация
Активна	1883 – 1958
Държава	България
Гарнизон/щаб	Русе, Харманли, Ямбол, Долни чифлик

Пета пехотна дунавска дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Формирана през 1883 година в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 година е преименувана на 5-а пехотна дунавска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3^-та армия и има следното командване и състав:^[1]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – генерал-майор Павел Христов
• Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, полковник Коста Каварналиев
• Дивизионен инженер – военен инженер, капитан Иван Йонков
• Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Анастас Петров
• Дивизионен интендант – подполковник Нягул Мръчков

Части

• Командир на 1^-ва бригада – полковник Георги Абаджиев
  • Командир на 2^-ри пехотен искърски полк – полковник Никола Крунев
  • Командир на 5^-и пехотен дунавски полк – полковник Иван Петров
• Командир на 2^-ра бригада – полковник Венко Софрониев
  • Командир на 18^-и пехотен етърски полк – подполковник Константин Антонов
  • Командир на 20^-и пехотен добруджански полк – полковник Иван Божков
• Командир на 3^-та бригада – полковник Никола Иванов
  • Командир на 45^-и пехотен полк – подполковник Иван Върбанов
  • Командир на 46^-и пехотен полк – подполковник Иван Цветанов
• Командир на 5^-а пионерна дружина – майор Стефан Цанев
• Командир на 1^-ви с.с. артилерийски полк и началник на артилерията – полковник Пантелей Парасков
• Командир на 1^-ви не с.с. артилерийски полк – подполковник Константин Арабов

Освен тях в състава ѝ влизат снабдителни служби, санитарни учреждения и военно-полицейски части. Артилерийските полкове разполагат с по 36 полски оръдия. Към началото на войната дивизията наброява 498 офицери и лекари, 39 чиновници и 30 221 подофицери и редници.^[2]

В Лозенградската операция участва на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. В Люлебургазко-Бунархисарската операция отново се сражава на левия фланг, в района на Бунархисар.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2^-ра армия и има следното командване и състав:^[3]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – генерал-майор Панайот Бърнев
• Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Никола Каридов
• Дивизионен инженер и командир на 5^-а пионерна дружина – военен инженер, полковник Захарий Бочев
• Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Марко Хараламбиев
• Дивизионен интендант – подполковник Йосиф Пенев
• Командир на 5^-и дивизионен ескадрон – капитан Драгомир Василев

Първа бригада

• Командир на бригадата – полковник Рашо Георгиев
• Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Рашо Михнев
  • Командир на 2^-ри пехотен искърски полк – полковник Владимир Данев
  • Командир на 5^-и пехотен дунавски полк – от Генералния щаб, подполковник Никола Илиев

Втора бригада

• Командир на бригадата – полковник Станчо Радойков
• Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Тома Чернев
  • Командир на 18^-и пехотен етърски полк – подполковник Стефан Вълчев
  • Командир на 20^-и пехотен добруджански полк – подполковник Юрдан Георгиев

Трета бригада

• Командир на бригадата – полковник Стефан Панайотов
• Началник на Щаба на бригадата – от Генералния щаб, майор Иван Кабакчиев
  • Командир на 49^-и пехотен полк – подполковник Иван Гешев
  • Командир на 50^-и пехотен полк – подполковник Христо Брусев

Пета артилерийска бригада

• Командир на бригадата – полковник Владимир Вазов
  • Командир на 1^-ви артилерийски полк – подполковник Зафир Чобанов
  • Командир на 11^-и артилерийски полк – подполковник Йордан Велчев

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

От май 1950 г. дивизията е преименувана на пета стрелкова Дунавска дивизия, а от 22 септември 1950 г. на шеста стрелкова дивизия. Преименувани са съответно и нейните полкове: пети стрелкови Дунавски полк на 11 стрелкови полк, 31-и стрелкови Силистренски полк на 50-и стрелкови полк и 5-и дивизионен артилерийски полк на 42-и оръдеен артилерийски полк. На следващата година щабът на дивизия е преместен от Русе в село Долни Чифлик и там на негова основа е формиран 8-и стрелкови корпус, като в него се включва още и 24-а стрелкова дивизия и 58-а отделна брегова стрелкова бригада. През декември 1958 г. корпусът е разформирован и така дивизията престава да съществува.^[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Трета пеша бригада (1883 – 1891)
• Пета пехотна дунавска дивизия (1891 – 1920)
• Пети пехотен дунавски полк (1920 – 1938)
• Пета пехотна дунавска дивизия (1938 – май 1950)
• Пета стрелкова дунавска дивизия (май – 22 септември 1950)
• Шеста стрелкова дивизия (22 септември 1950 – 1958)^[5]

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командващи: полк. Никола Писаров, Алекси Попов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Недев, С. – „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
• Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница

п б р Дивизии на Българската армия Създадени в периода 1883 - 1904 1 софийска 2 тракийска 3 балканска 4 преславска 5 дунавска 6 бдинска 7 рилска 8 тунджанска 9 плевенска Кавалерийска Създадени в периода 1912 - 1916 10 беломорска 11 дивизия 12 дивизия 13 дивизия 1 планинска Сборна 1 конна 2 конна Създадени в периода 1937 - 1944 14 вардарска 15 охридска 16 дивизия 17 щипска 21 дивизия 22 дивизия 24 дивизия 25 дивизия 27 дивизия 28 дивизия 29 дивизия 1 гвардейска Морска

• Портал „Военна история на България“