French
DeutschТодор Марков – Уикипедия
| Тодор Марков | |
| български генерал | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1950 г. |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
Тодор Марков Марков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Марков е роден на 21 май 1870 г. в Хисар. През 1888 г. завършва Пловдивската гимназия и същата година на 3 октомври постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик и назначен в 1-ви конен полк. През 1893 г. завършва типографска и кавалерийска школа, на 2 август 1894 е произведен в чин поручик, след което през 1896 г. висш офицерски курс, на 1 ноември 1900 г. е произведен в чин капитан, а през 1902 г. завършва и Генералщабната академия в Санкт-Петербург. Женен за Мария Маркова. В 1903 г. служи като младши офицер във Втора пехотна тракийска дивизия. Служи като адютант във 2-ра пехотна дивизия. На 19 септември 1906 г. в чин майор. През 1906 – 1907 г. е началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, в 1908 г. е началник на разузнавателна секция в Щаба на армията, а в периода 1910 – 1912 г. началник-щаб на Кавалерийската инспекция.[1]
През Балканската война е началник-щаб на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и до 1916 г. е военен аташе в Цариград. След това е назначен за командир на Пета конна бригада, сражава се в Добруджа при Тутракан и Силистра. През октомври 1916 г. е началник-щаб на Първа армия, сражава се на Македонския фронт.[1]
На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. От юли 1917 г. до края на Първата световна война е командващ на Първа конна дивизия и Инспектор на кавалерията.[1] Уволнен е от служба на 20 октомври 1919 година.
В периода 1923 – 1925 г. е управляващ българската легация в Цариград.[1]
Марков е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Димитър Михайлов и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.[2]
Умира в Хисар след 1950 г.[1]
Неговата къща е сред архитектурните забележителности на Хисар, паметник на културата, понастоящем в плачевно състояние.[3]
Личният му архив се съхранява във фонд 02 в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1898 – 1945 г.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1891)
- Поручик (2 август 1894)
- Капитан (15 ноември 1900)
- Майор (19 септември 1906)
- Подполковник (22 септември 1910)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ III и IV ст. 2 кл.
- Орден „Св. Александър“ IV ст. с мечове по средета, V ст. без мечове
- Народния орден „За военна заслуга“ III ст., 5 кл. на обикновена лента
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Тодор Марков Марков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 май 2018 г.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, Сиела, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
- ↑ Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 169.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 229.
| Живко Добрев | → | делегиран консул в Одрин (3 декември 1922 – 1 март 1923) | → | Иван Хаджиев |
| Иван Хаджиев | → | делегиран консул в Одрин (3 декември 1923 – 13 ноември 1924) | → | Георги Драндаров |
