French
DeutschЩерю Атанасов – Уикипедия
Тази статия е за военния от Хебибчево. За политика от Осничани вижте Щерю Атанасов (политик).
| Щерю Атанасов | |
| български генерал и политик | |
| Звание | |
|---|---|
| Битки/войни | Източен фронт през Втората световна война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Щерю (Щерьо) Атанасов Георгиев с псевдоним Виктор е български политически и военен деец, участник в комунистическото съпротивителното движение по време на Втората световна война, офицер от Българската народна армия (генерал-лейтенант), автор на исторически съчинения.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Щерю Атанасов е роден на 14 март 1902 г. в село Хебибчево. През 1922 г. е призован на военна служба в Трудови войски, създадени от правителството на Александър Стамболийски съгласно закона за трудовата повинност, и заедно с няколко свои другари участва в сформирането им, след което завършва Школата за запасни офицери в София с военен чин подпоручик, след което служи в гарнизон на Трудови войски в Хасковска околия. По време на състоялия се на 9 юни 1923 г. Деветоюнски преврат застава на страната на Стамболийски и скоро известява местното ръководство на БКП за план за противодействие с трудови войскови поделения срещу военните превратаджии. Участва в Юнското въстание (1923). Един от организаторите на четническото движение в Хасковския край (1924 – 1925).
В емиграция[редактиране | редактиране на кода]
През 1925 г. емигрира в СССР. Щерю Атанасов завършва Комунистическия университет за националните малцинства от Запада, а след това бива командирован в Сибир и Китай. Атанасов се завръща в Москва и постъпва като аспирант по обща история в същия университет, който е завършил. Участва в Испанската гражданска война (1936 – 1939).
Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]
1941 – 1944 Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След нападението на хитлеристка Германия над СССР разгръща дейност за организиране на партизанско движение на територията на Молдовска СССР като командва диверсионна бригада на съветското ГРУ (Съветското военно разузнаване). От септември 1943 г. е прехвърлен в щаба на Югославската народноосвободителна армия (ЮНОА). Създава партизански единици от български военни части, състоящи се от избягали български офицери и войници от българския Първи окупационен корпус, изпратен през декември 1941 г. да замести в окупацията на източна Сърбия – Югославия германските войски, изпратени на източния фронт при югославските партизани от ЮНОА.
1944 – 1945 След като пристига в София с идването на правителството на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. е назначен като офицер в състава на Българската армия и е произведен първо във военен чин полковник, а впоследствие – през април 1945 г. във военен чин генерал-майор и като такъв по време на участието на България в Отечествената война (1944 – 1945) от септември 1944 г. е помощник-командир на Първа българска армия.
След войната в БНА[редактиране | редактиране на кода]
След войната заема ръководни длъжности в Българската народна армия. Командир на втора мотострелкова дивизия (1947 – 1950). Автор на съчинения с военна и историческа проблематика. Член е на ЦК на БКП от 1941 до 1962 г.[1]
Награден със званието Герой на социалистическия труд и Орден „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1964),[2] орден „Народна република България“ втора степен (1953) и първа степен (1958).
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Щерю Атанасов е наречена улица в квартал „Изгрев“ в София (Карта).
По-значими трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Селските въстания в България към края на ХVIII в. и началото на XIX в. и създаването на българската земска войска“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1958.
- (в съавторство) „Българското военно изкуство през феодализма“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1958.
- (в съавторство) „Българското военно изкуство през капитализма“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1959.
- „Под знамето на партията“, София, Издателство Профиздат, 1962.
- „Походът на Запад“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1966.
- „Записки на революционера. Спомени“, София, Държавно военно издателство при МНО, 1969.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
