French
DeutschИван Дипчев – Уикипедия
| Иван Дипчев | |
| български генерал | |
 | |
| Роден | Иван Василев Дипчев |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Баща | Васил Дипчев |
| Майка | Райна Княгиня |
| Братя/сестри | Асен Дипчев |
| Други роднини | Георги Футеков (дядо) Нона Налбантска (баба) |
Иван Василев Дипчев е български офицер (генерал-майор), комендант на София през 1927 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-и пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война, като служи в 1-ви пехотен софийски полк. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. През 1913 г. е ротен командир в 9-и пехотен полк. През Първата световна война е командир на 4-та рота от 41-ви пехотен полк, а от 31 октомври 1918 г. е командир на дружина от 1-ви пехотен полк.
През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание, като от същата година е командир на 6-а пехотна дружина. Служи в 8-и пехотен приморски полк и в щаба на жандармерията. През 1927 г. заема поста комендант на столицата, след което от 1929 г. служи в 1-ви пограничен сектор, от 1931 г. в Главно интендантство, а от 1934 г. е инспектор в Погранична инспекция. Същата година на 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, след което става началник на канцелария на Военното министерство (1934), а през 1936 г. е уволнен от армията.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. През 1954 година е осъден на смърт от съда в Троян, след това присъдата е заменена с доживотен затвор.[1]
Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.[2][1]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Иван Дипчев е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1906)
- Поручик (15 октомври 1908)
- Капитан (15 октомври 1912)
- Майор (30 май 1917)
- Подполковник (5 април 1920)
- Полковник (6 май 1926)
- Генерал-майор (26 август 1934)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен
- Германски орден „Железен кръст“ 2-ри клас
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Иван Дипчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дамаскин Велешки (1817 – 1877) | Васил Дипчев (1847 – 1908) | Райна Княгиня (1856 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Дипчев (1885 – 1954) | Георги Дипчев (1887 – 1950) | Владимир Дипчев (1890 – 1944) | Петър Дипчев (1892 – 1906) | Асен Дипчев (1894 – 1964) | Гина Дипчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 149.
- ↑ Българските генерали. Дипчев, Иван Василев // forum.boinaslava.net. 5 декември 2005. Посетен на 5 декември 2022.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 250.
- Форуми „Бойна слава“ – Дипчев, Иван Василев
