French
DeutschВасил Силяновски – Уикипедия
| Васил Силяновски | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 10 ноември 1870 г. |
| Дата и място на смърт | 1946 г. |
Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Силяновски е роден на 10 ноември[1] 1870 година в Крушево, тогава в Османската империя, племенник на генерал-майора от руската армия Георги Силяновски. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.[2] През 1890 година завършва в 12-и випуск на Военното училище в София и на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. През 1894 година е произведен в чин поручик. През 1899 година е прехвърлен на служба в Техническата дружина. Същата година, като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, през 1900 година е произведен в чин капитан, а академията завършва през 1902 година.[3][4] Служи в Телеграфния парк.[2]
На 31 декември 1906 година е произведен в чин майор, през 1911 в чин подполковник и на 1 октомври 1915 – в чин полковник. Служи последователно като военен инженер на 6-а, и 5-а пехотни дивизии (1909). През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е офицер за поръчки в Главната квартира.[2] През януари 1915 г. е назначен за командир на техническата дружина. През Първата световна война (1915 – 1918) след което началник на инженерните войски на 1-ва армия и на 3-та военна инспекция.
През 1919 година излиза в запас, а на 30 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор.
Член е на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество.[5]
Генерал-майор Васил Силяновски умира през 1946 година в София.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1890)
- Поручик (1894)
- Капитан (1900)
- Майор (31 декември 1906)
- Подполковник (1911)
- Полковник (1 октомври 1915)
- Генерал-майор (30 декември 1935)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Силяновски, В. – „Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин. 1912 – 1913.“ София, 1927, печатница Т. Т. Драгиев, 31 с.
- Силяновски, В. – „Защита против аеропланните нападения. Опазване на мирното население“, София, 1932, Печатница „Право“, 28 с.
- Силяновски, В. – „Позиция, огън и техника като фактори за победата. С истински примери от последните войни“, София, 1935, печатница Армейския военно-издателски фонд, 66 с.
Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]
| Аврам Силяновски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Силяновски (1857 — 1944) | Константин Силяновски | Иван Силяновски | Антон Силяновски | Олга Футекова | Захарий Футеков (1871 — 1949) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Силяновски (1870 — 1946) | Григор Силяновски (1872 — 1937) | Димитър Силяновски (1892 — 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Силяновски | Трифон Силяновски (1932 — 2005) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Роден на 10 февруари, според: Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л 101; ВИ, № 106, 14 октомври 1899; №79, 17 август 1902; Списък на генералите и офицерите (1900), с. 200)
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Цонев, Младен Гутев. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София, 2001.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196.
