Никола Рясков – Уикипедия

Никола Марков Рясков е български военен деец, генерал-майор, известен като създател на българската артилерия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Рясков роден на 6 декември 1856 г. в Габрово. През 1875 г. учителства в Класното училище в Дряново. През Априлското въстание е четник в четата на Бачо Киро и участва в боевете при Дряновския манастир. След избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) се записва доброволец във 2-ра рота на 10-а опълченска дружина, произведен е в чин редник и се сражава с башибозушките орди в района на Малък Бедек. През 1878 е произведен в чин унтерофицер.

След освобождението постъпва във Военното училище в София, на 3 февруари 1879 е произведен в чин портупей-юнкер, а на 10 май 1879 - прапоршчик. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище, на 1 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3-та пехотна батарея. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завършва артилерийска стрелкова школа в Русия, а през 1885 г. Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 6-а батарея на 2-ри артилерийски полк и взема участие в боевете при боевете за Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Рясков е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.^[1]

След войната е командир на 2-ри артилерийски полк в Шумен през 1886 г. Участва в подготовката на русофилските бунтове в Силистра и Русе през 1887 г. На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на 4-ти артилерийски полк, a през 1892 е произведен в чин подполковник

През 1894 г. е началник на крепостната артилерия, а от през 1896 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник на крепостната артилерия и Инспектор на въоръженията. В периода 12 май 1905 до 1910 е Инспектор на артилерията, като на 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор. По негова заповед се открива артилерийски курс, през който преминават всички командири на батареи, артилерийски отделения и полкове за запознаване с новите скорострелни оръдия.

Генерал-майор Никола Рясков умира на 2 август 1917 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор (13 август 1887)
• Подполковник (1892)
• Полковник (1896)
• Генерал-майор (18 май 1905)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Сребърен войнишки кръст „За храброст“
• Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове (5 март 1886)
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен
• Княжески орден „Св. Александър“ III степен
• Орден „За заслуга“ III степен
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен (1907)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Форуми „Бойна слава“ – Рясков, Никола Марков^{[неработеща препратка]}
• Яновски, Х., Марко Рясков – спомени и документи, София, 2006, Българска Народна Банка
• Списание „Артилерийски преглед“, брой 2

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“