Марчо Марчев – Уикипедия

Марчо (Марко) Йорданов Марчев^[1] е български офицер (генерал-майор), командир на 6-а пехотна бдинска дивизия (1944), инспектор на пехотата (1944 – 1945), инспектор по мобилизацията (1945) и директор на Военноиздателския фонд (1946 – 1948).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марчо Марчев е на 17 октомври 1897 година в търновското село Полски Тръмбеш^[2] . През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 1^-ви конен полк и в Лейбгвардейския конен полк, като от 30 януари 1923 г. е поручик. От 1927 г. е на служба в 8^-а жандармерийска група, на 15 април 1928 г. е произведен в чин капитан, след което през 1929 г. е назначен за командир на ескадрон от 8^-и конен полк^[3]. Година по-късно е назначен за командир на батарея от 2^-ри армейски артилерийски полк^[4]. През 1932 г. завършва Военната академия^[5]. През 1935 г. е причислен към Генералния щаб^[6] и назначен за началник на химическата секция към Щаба на войската^[7], като на 6 май същата година е произведен в чин майор.^[8] През септември същата година е уволнен за антимонархическа дейност, а в периода 1938 – 1944 г. служи в Трудови войски^[9].

След деветосептемврийски преврат е върнат на служба и с чин полковник на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 6^-а пехотна бдинска дивизия^[10] с която участва в Нишката и Косовската операции^[11]. На 15 декември 1944 е назначен за инспектор на пехотата, а през 1945 година инспектор по мобилизацията^[11]. На 20 юли 1946^[12] година е уволнен от армията по собствено желание. Между 1946 и 1948 година е директор на Военноиздателския фонд^[11].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 май 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (3 септември 1945)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас
• Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 232 и 233.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 90 и 91

• Портал „Военна история на България“