Стефан Николов (полковник) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.
Стефан Николов
български офицер и революционер
Роден
Починал
Учил вНационален военен университет
Стефан Николов в Общомедия

Стефан Николов Николов с псевдоними Игнатий Лойола, Скендер бег, Тепайволци[1] е български офицер, полковник и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Хейлс, Борис Тагеев, Стефан Николов и Иван Цончев по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

Николов е роден в българския град Прилеп (днес в Северна Македния) на 9 септември 1859 или на 30 септември 1860 година.[3] В 1880 година завършва Военното училище в София.

Участва в Сръбско българската война като дружинен командир в Трети пехотен бдински полк. След войната остава инвалид и заради това и заради пословичната му твърдост получава прякора Игнатий Лойола.[4]

Служи в трета пехотна дружина, девета пехотна дружина, 19-и и 6-и пехотни полкове. Става член на тайните офицерски братства, работещи за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Уволнява се на 3 септември 1900 година и се отдава изцяло на каузата на Върховния македоно-одрински комитет на генерал Иван Цончев. През юли 1901 година в Гърция се запознава с Васил Чекаларов и му казва, че главната му цел е да се сменят задграничните представители на ВМОРО Гьорче Петров и Гоце Делчев.[5]

След разцеплението на комитета застава на страната на генерал Цончев, срещу Борис Сарафов.

В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието,[6] като е началник на въстаническия щаб.[7] Интерниран е заедно с Иван Цончев, поручик Софроний Стоянов и мичман Тодор Саев от българското правителство под натиск от Великите сили.[8]

Четата на Стефан Николов, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на полковник Николов (15-и в третата колона)

По време на Илинденското въстание с чета на ВМОК Николов взима участие в сраженията по долината на Струма. В 1905 година отново навлиза с чета в Македония. След Младотурската революция в 1908 година отново заминава за Македония, за да придобие впечатление от резултатите от Хуриета.[9]

След завръщането си в България продължава да работи за македонската революция.[10] Според Ангел Динев към 1912 година Николов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Стефан Николов е в Горноджумайско, Малешевско и Сярско. Неговата върховистка групировка има най-силна подкрепа от българското правителство.

Участва в Балканската война като командир на Първа бригада на Македоно-одринското опълчение, като се сражава при Малгара и Шаркьой, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота, като се сражава при Кратово, в Осогово и на Повиен.[11][12][13] Кавалер е на офицерския орден „За храброст“ ІІІ степен.[14]

Умира на 12 април 1915 година.[15][16] Михаил Думбалаков го нарича „голям българин и витяз на духа... един от малкото избрани водачи на македонската революционна борба“.[17]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45, 88, 96.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 331.
  3. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 345.
  4. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 101.
  5. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  6. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
  7. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 206 – 207.
  8. ↑ "I редовна сесия от 15.10.1902 г. – 31.03.1903 г.", 12-о Народно събрание, архив на оригинала от 14 септември 2003, https://web.archive.org/web/20030914033724/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/12%20ons/12ons-1rs-z3.htm, посетен на 7 януари 2009 
  9. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 102.
  10. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 102.
  11. ↑ Енциклопедия България, том 4, София, Издателство на БАН, 1984.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
  13. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 103.
  14. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 51.
  15. ↑ Свободен глас, Варна, бр. 16, 26 април 1915, с. 2
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
  17. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 100.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Николов_(полковник)&oldid=11884743“.