Национален природонаучен музей при БАН – Уикипедия

Национален природонаучен музей
Музеи в България
МестоположениеСофия, България
Тематикаприрода
Основан1889 г.
Обект на БТС 65.
Печатима
Работно време
Лятно работно време10 до 18 часа
(почивни дни: няма)
Зимно работно време10 до 18 часа
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директорпроф. д-р Павел Стоев
Адресбул. „Цар Освободител“ № 1
Сайтwww.nmnhs.com
42.6957° с. ш. 23.3285° и. д.
Местонахождение в София
Национален природонаучен музей в Общомедия

Националният природонаучен музей при БАН е научен институт в София и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. В музея има над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Изложена е голяма колекция от минерали и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров.

История[редактиране | редактиране на кода]

Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд.[1] Експозицията е открита за посетители през 1907 г. Акад. д-р Иван Буреш, директор на музея от 1914 г. до 1947 г., го превръща в съвременен център на зоологията и ботаниката в България и основна част от Царските природонаучни институти. В периода 1959 – 1965 г. при ръководството на проф. Георги Паспалев музеят е затворен за посетители, а експозиционната му площ е силно редуцирана. Статутът му е сведен до секция „Музей“ на б. Институт по зоология на БАН с уредник орнитолога Николай Боев[2]

Сградата на музея е разрушена през 1944 година при англо-американските бомбардировки над София.[3]

Националният природонаучен музей е обособен през 1974 г. като самостоятелен институт при БАН. През 1995 г. на основата на колекциите на местния учител по биология Димитър Ковачев по инициатива на проф. Николай Спасов е създаден и Палеонтологичен музей в Асеновград, филиал на НПМ, който съхранява уникална колекция от изкопаеми бозайници.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Освен специализираната музейна дейност, свързана с обогатяването и поддържането на колекциите, научноизследователската работа на сътрудниците е свързана със съвременните международни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда. От 1989 г. музеят издава научното списание „Historia naturalis bulgarica“. НПМ е седалище на неправителствените организации Българско орнитологично дружество и Група за изследване и защита на прилепите.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

До 2007 г. музеят включва следните отдели:

  • Рецентни и фосилни бозайници
  • Рецентни и фосилни птици
  • Рецентни и фосилни земноводни и влечуги
  • Рецентни и фосилни риби
  • Насекоми
  • Ненасекомни безгръбначни животни
  • Фосилни безгръбначни животни
  • Растения и гъби
  • Минерали и скали

През 2007 г. е извършено сливане на отделите в:

  • Палеонтология и минералогия
  • Ботаника
  • Безгръбначни животни
  • Гръбначни животни

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Leverkühn (1893 – 1905)
  • H. Gretzer (1905 – 1914)
  • Иван Буреш (1914 – 1947)
  • Нено Атанасов (1947 – 1962) вкл. ръководител на секция „Музей“ на Института по зоология на БАН
  • Георги Пешев (1962 – 1974) ръководител на секция „Музей“ в Института по зоология на БАН
  • Иван Костов (1974 – 1988)
  • Красимир Кумански (1989 – 1993)
  • Петър Берон (1993 – 2005)
  • Алекси Попов (2005 – 2011)
  • Николай Спасов (2011 – 2020)
  • Павел Стоев (2020 – )

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията на музея е разположена на четири етажа. Етаж 1 запознава посетителите с неживата природа, а именно разнообразието на скалите и минералите. Във витрините са експонирани 450 вида минерали, подредени на системен принцип. Показани са новите закономерности на образуването и вътрешния строеж на кристалите и са онаглдени физическите свойства на минералите. На втория етаж започва срещата с богатствата на живата природа. Третия предствавя разнообразието на съвременните бозайници. Изложени са едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа. Двуметровата изправена на задни лапи мечка от Рила е спчелила златен медал за най-голяма мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г. Диорами пресъздават сцени от живота на едрите хищници в екваториалните гори на Америка и Азия.

Изкопаеми животни и растения[редактиране | редактиране на кода]

Представена е геоложката история на Земята и еволюцията на организмовия свят. Показани са вкаменени останки от различни геоложки периоди. Гигантският амонит изложен в музея е на възраст около 84 милиона години.

Най-големият амонит открит в България. Открит е през 1932 година в местността Илчов баир край Шумен. Възрастта му се оценява на около 84 милиона години. Диаметърът му е 1,44 m. Parapuzosia sp. горна креда.

Риби[редактиране | редактиране на кода]

В музея са представени ихтиофауната и всички видове земноводни в България. Експонирани са всички основни видове и родове риби, обитаващи нашите сладководни води. Диорама представя живота в кораловите рифове на Карибско море.

Птици[редактиране | редактиране на кода]

В тази част на експозицията се представя екзотичната авифауна чрез препарати на едри птици от всички континенти. Следват експонати, които показват почти всички разреди от съвременните птици, включително и техни български представители. Музеят е единственото място в България, където могат да се видят няколкостотин вида птици, вкл. и вече изчезнали от българската природа видове, като брадат лешояд (Gypaetus barbatus), момин жерав (Anthropoides virgo), както и видове, изчезнали или пред изчезване в света.[4][5][6][7] Колекцията от птици надхвърля 12 000 екз.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 2014. Създаването. 125 години Национален природонаучен музей при БАН. – Списание на БАН, 1: 53 – 58.
  2. Боев, З. 2019. Националният природонаучен музей при БАН – 60 години от управлението на чл.-кор. проф. д-р Георги Паспалев и проблемът за оцеляването на музея (1959 – 1965 г.). – Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv. 2018, vol. 4: vii-xvii.
  3. Българска академия на науките, Национален Природо научен музей.
  4. Боев, З. 1991. Орнитологичните колекции на Националния природонаучен музей при БАН. – Historia naturalis bulgarica, 3: 37 – 48.
  5. Боев, З. 1993. Националният природонаучен музей и природозащитата в България. – Historia naturalis bulgarica, 4: 78 – 86.
  6. Боев, З. 1994. Националният природонаучен музей през годините. – Природа, БАН, 3: 88 – 94.
  7. Боев, З. 1999. Птичите бисери на Националния природонаучен музей в София. – За птиците. Зима 1999 – 2000: 18.
  8. Боев, З. 1989. Богатствата от света. – в. „Работническо дело“, бр. 273/ 30.09.1989: 3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]