Централна библиотека на БАН – Уикипедия

Централна библиотека на БАН
Информация
МестоположениеСофия
Създаване1869
Фонд
Размер2 010 139 библиотечни единици (2022)[1]
Друга информация
Уебсайтcl.bas.bg
42.6944° с. ш. 23.3317° и. д.
Местоположение в София

Централната библиотека на БАН (ЦБ) е първата българска научна библиотека.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Централната библиотека на БАН е положено още през 1869, когато се основава книжна сбирка на Българското книжовно дружество, преименувано по-късно на Българска академия на науките. Дружеството е учредено в Браила, Румъния от Марин Дринов, Васил Стоянов, Васил Друмев, Тодор Пеев. През 1870 започва изграждане на библиотечния фонд чрез дарения и се установяват първите обменни връзки с библиотеки, архиви, научни дружества, музеи в чужбина. През 1873 е съставен първият систематичен каталог от 2761 книжни тома.

През ноември 1878 библиотеката и архива на Дружеството се пренасят в София, след като дотогава са били на съхранение при председателят на настоятелството Никола Ценов. [2]

През 1911 библиотеката на Българското книжовно дружество се преименува в Библиотека на Българската академия на науките, а през 1929 библиотеката се премества в специално помещение в новопостроената сграда на БАН.

През 1948 получава статут на Централна библиотека за академичната библиотечна мрежа, а през следващата година – статут на научен институт на БАН. През 1979 започва автоматизация на библиотечно-библиографските процеси; през 1995 е изградена локална мрежа и достъп до Интернет, а през 1998 e създадена онлайн страница. През 2003 започва създаването на онлайн каталог и отдел „Българска енциклопедия“ се обособява в самостоятелното звено на БАН като Научно-информационен център „Българска енциклопедия“.

През 2004 стартира програма за обмен на библиографски данни между Централната библиотека на БАН и водещи библиотеки в страната и чужбина.

Издания на Централната библиотека[редактиране | редактиране на кода]

За периода 1950 – 2003 библиотеката има 109 издания от различни области: справочни издания, монографии, персонални и общи био-библиографии и библиографии, специални библиографии, тематични сборници и списания, съвместни издания с други научни институции и енциклопедии (за периода на присъединяването на „Българска енциклопедия“ към Централната библиотека на БАН).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фондове и каталози // Централна библиотека на Българската академия на науките. Посетен на 18 март 2022.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4708.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]