Иван Костов (геолог) – Уикипедия

Иван Костов
	Иван Костов
български геолог и минералог-кристалограф
Роден	24 декември 1913 г. (стар стил) Пловдив, Царство България
Починал	31 март 2004 г. (90 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет; Имперски колеж Лондон
Научна дейност
Област	геология
Работил в	Българска академия на науките; Софийски университет
	Иван Костов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Костов.

Иван Костов Николов, известен като Иван Костов, е български геолог, минералог-кристалограф.^[1]^[2]

Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив на 24 декември 1913 г. стар стил.^[3]^[4] Гимназиалното си образование получава в родния си град.^[4] Завършва „Естествени науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 г.

От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 г. успоредно преподава в Софийския университет. През 1940 г. заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“ и остава до края на Втората световна война.^[4]

След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 г. става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 г. открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев. От 1960 г. ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт. През 1961 г. е избран за член-кореспондент, а от 1966 г. е редовен член на БАН.^[4]

През 1960-те години ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 г. основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 г. се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“). От 1974 до 1988 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978 до 1982 г. – и на Геологическия институт на БАН.

Работи в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите.^[5] Създава нова класификация на минералите, базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по „Минералогия“ (последно издаден в 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му „Кристалография“ е с 4 издания в България и превод на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите.

През 1966 г. става член на Английското геологическо дружество.^[4] През 1990 г. основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател, после почетен председател след 1995 г. Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Чуждестранен член е на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите „Леополдина“.

В периода 1982 – 1986 е председател на Международната минералогическа асоциация.^[6]

Иван Костов умира през 2004 г. Погребан е в парцел 4 на Централните софийски гробища.^[7] Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Синът му Руслан Костов също е изтъкнат минералог.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Костов, Иван. Кристалографски и минерогенни изучавания на флуорита от едно находище в България // Годишник на СУ, ФМФ 35 (3). 1939. с. 255-289. Посетен на 1 април 2024.
Костов, Иван. Върху ортита от магматичните пегматити около с. Михалково, Централни Родопи. 1940.
Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787.
Костов, Иван. Магматизъм и зеолитизация в Маджаровското оловно-цинково месторождение. 1965.
Костов, Иван. Зеолитовата зоналност във вулканогенния комплекс между Кърджали и Асеновград. 1966.
Костов, Иван. Разпределение на зеолитовите минерали в Западното Средногорие. 1967.
Kostov, Ivan. Mineralogy. Edinburgh & London, Oliver & Boyd, 1968. ISBN 9780050016671. OCLC 42358.
Костов, Иван. Зеолитови минерализации в Източното Средногорие. 1968.
Kostov, Ivan, Minčeva-Stefanova, J. Sulphide Minerals: Crystal Chemistry, Paragenesis and Systematics. Stuttgart, Schweizerbartische Verlagsbuchhandlung, 1982. OCLC 9306473.
Kostov, Ivan, Breskovska, Vesselina. Phosphate, Arsenate and Vanadate minerals: Crystal Chemistry and Classification. Sofia, Kliment Ohridski University Press, 1989. OCLC 30695814.
* Kostov, Ivan, Kostov, Ruslan I. Crystal Habits of Minerals. Sofia, Academic Publishing House "Marin Drinov", 1999. ISBN 9789546420602. OCLC 488807766.