Научен архив на БАН – Уикипедия

Научният архив на Българската академия на науките (НА-БАН) е самостоятелно специализирано звено на Българската академия на науките.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият архив е създаден с учредяването на Българското книжовно дружество. От 1994 г. съществува като самостоятелно звено. Поддържа списание „Известия на НА-БАН“. Съществуват 4 филиала на архива към Националния археологически институт с музей при БАН (НА на НАИМ-БАН), към Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НА на НИМХ-БАН), към Института за изследване на изкуствата (НА на ИИИ-БАН) и към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (НА на ИЕФЕМ-БАН)^[1]. Целта на архива е да събира и комплектова документи от различните институти и поделения на академията, лични фондове на научните работници, както и различни архивни документи, научна продукция и други.

Архивната колекция на звеното съдържа старобългарски и славянски ръкописи, сред които Троянския дамаскин и Битолския триод, лични фондове на Симеон Радев, Стойчо Мошанов, Константин Муравиев, Лука Малеев, Спас Прокопов, Павел Генадиев, Кузман Шапкарев, Иван Снегаров, Стефан Веркович и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Архивът на БАН съхранява национални богатства-влог/подкаст - Интервю с проф. д.и.н. Лизбет Любенова - директор "Научен архив на Българската академия на науките".

Източници[редактиране | редактиране на кода]