Институт по полимери – Уикипедия

Институт по полимери
Координати: 42°40′24.75″ с. ш. 23°22′00.54″ и. д. / 42.673543° с. ш. 23.366817° и. д. 42.673543, 23.366817
Информация
Основана	1990
Седалище	София
Ръководител	Нели Косева
Сайт	www.polymer.bas.bg

Институтът по полимери е научен институт на Българската академия на науките.

Основната му дейност е в областта на полимерната наука, като това включва фундаментални и приложни изследвания, експертна дейност и обучение на докторанти по специалността „Полимери и полимерни материали“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. е създадена Централна лаборатория по полимери с директор проф. Марин Михайлов, с което се обособява самостоятелно научно звено за изучаване на полимерите. Преди това тази функция се изпълнява от секция „Химия на високомолекулните съединения“ към Института по органична химия. На 1 март 1990 г. Централната лаборатория по полимери получава статут на институт.^[1]

Институтът по полимери е един от учредителите на Централно- и източноевропейската полимерна мрежа (CEEPN). През 2008 г. той поема председателството на мрежата, включваща осем изследователски институти от България, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Украйна.^[1]

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Институт разполага със следните научноизследователски звена:^[2]

• Лаборатория „Амфифилни и йоногенни полимери“;
• Лаборатория „Биологичноактивни полимери“;
• Лаборатория „Полимеризационни процеси“;
• Лаборатория „Полимери със спрежение“;
• Лаборатория „Структура и свойства на полимерите“;
• Лаборатория „Фосфорсъдържащи мономери и полимери“.

Научните изследвания се провеждат в три тематични направления, които са в съответствие с Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030:^[3]

• Нови полимери и иновативни полимерни (нано)материали и технологии;
• Полимерни материали с приложение в медицината, фармацията и биотехнологиите;
• Полимерни материали за алтернативни енергийни източници и полимери от възобновяеми и неконвенционални ресурси.

Източници[редактиране | редактиране на кода]