Национална астрономическа обсерватория - Рожен – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

НАО – Рожен
Куполът на двуметровия телескоп
Информация
ОрганизацияИнститут по астрономия към БАН
МестоположениеВръх „Св. Дух“, над местността Рожен, Родопи
Координати41°41′33″ с. ш. 24°44′17″ и. д. / 41.6925° с. ш. 24.738056° и. д.
Надморска височина1759 m
Основана1979 г.
УебсайтНАО – Рожен
Телескопи
Ричи-Кретиен-Куде200 cm
Касегрен60 cm
Шмидт50/70 cm
Слънчев коронограф15 cm
MEADE30 cm
Менисков18 cm
НАО – Рожен в Общомедия

Националната астрономическа обсерватория – Рожен (абревиатура: НАО – Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

История и описание[редактиране | редактиране на кода]

Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13 март 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми стартира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх „Св. Дух“, над местността Рожен, близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.

Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО „Рожен“ осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Национална астрономическа обсерватория Рожен, Център за върхови постижения в астрономията, 2009 – 2010 г.
  • Създаване на мрежа от малки, дистационно управляеми и роботизирани телескопи в България „SMARTNET“ 2009 – 2011 г.
  • Регионален астрономически център за изследвания и образование (RACIO)

Научни резултати[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юли 2010 г. е открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.[1]

AE Aquarii[редактиране | редактиране на кода]

Група от астрономи (Георги Латев, ...) провежда синхронизирани фотометрични наблюдения на катаклизмичната двойна звезда AE Aqr, в които са ангажирани всички телескопи на ИА с НАО, водени от флагмана на българската астрономия 2m RCC телескоп на Националната астрономическа обсерватория - Рожен. Освен 2 m телескоп участват 50/70 cm Шмид телескоп, 60 cm телескоп на НАО Рожен и 60 cm телескоп на АО Белоградчик. Наблюденията са проведени в 5 цвята на стандартната фотометрична система UBVRI и дават възможност за едновременно определяне на променливостта в ултравиолетовата, видимата и в близката инфрачервена област, което е ключово за определяне на физическите параметри на източниците на променливост (фликеринг, осцилации тип джудже-нова, квази-перодични вариации, изхвърляне на блобове, избухвания и др.)[2].

GK Persei[редактиране | редактиране на кода]

Екип от български астрономи успява да проследи развитието на очакваното избухване на променливата звезда GK от съзвездие Персей. На 19, 20, 23 и 24 март 2013 г. екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН провежда начални наблюдения с цел потвърждаване на старта на избухването и получаване на допълнителни данни за променливата звезда GK Persei. Наблюденията са организирани от Георги Латев и Светлана Боева. Анализът на наблюденията показа, че звездата действително е повишила 2,3 пъти блясъка си и се намира в т. нар. избухваща фаза. Първоначалните очаквания са за бавно развитие на избухването (около 30 – 45 дни до достигане на максимум), повишаване на блясъка около 16 пъти (което е аналогично на повишаване на звездната величина с около 3 пункта) и последващо бавно спадане до спокойно състояние. На 15 март 2013 г. блясъкът на системата надхвърля горната граница на характерните за тази звезда осцилации, което еднозначно означава старт на ново избухване. Звездата започва да става все по-ярка, но от 23 март неочаквано ходът на кривата се обръща и GK Persei започва да отслабва. Така само след около 15 дни (на 30 март) блясъкът се възстановява на първоначалното ниво и избухването на практика приключва [3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]