Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – Уикипедия

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
Сградата на ИБЕИ–БАН
Сградата на ИБЕИ–БАН
Карта
Информация
АкронимиИБЕИ-БАН
Типнаучен институт при БАН
Основана1 юли 2010 г.
Част отБългарска академия на науките
СедалищеСофия
Доц. докторДоц. доктор Владимир Владимиров
Сайтwww.iber.bas.bg
Паметна плоча на акад. Методи Попов на входа на ИБЕИ-БАН

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ) е създаден на 1 юли 2010 година като правоприемник на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология с решение на Общото събрание на БАН.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Провежданите в Института научни изследвания са в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Кадрите на института са специалисти по ботаника, микология, зоология, екология, хидробиология, паразитология, консервационна биология, генетика на околната среда, еволюционна биология и други сродни научни области.[1]

Институтът оказва методична помощ на държавните институции и структурите на гражданското общество и представя страната в европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност.[1] Член е на Консорциума на европейските таксономични институции (CETAF).[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

ИБЕИ–БАН се състои от четири отдела:[3]

  • Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“
  • Отдел „Животинско разнообразие и ресурси“
  • Отдел „Водни екосистеми“
  • Отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“

Капацитет[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е оборудван с техника за провеждане на разнообразни флористични, фаунистични и екологични проучвания и химична, фитохимична, генетична, кариологична, биотехнологична, паразитологична лаборатории, лаборатории по светлинна микроскопия и екологична микробиология, център за географски информационни системи.[1]

Към института функционират няколко изследователски полеви станции:[4]

Научни издания[редактиране | редактиране на кода]

Институтът издава две периодични издания:

  • Phytogia Balcanica
  • Acta zoologica bulgarica (с импакт фактор)

Хербариум SOM[редактиране | редактиране на кода]

Хербариумът на отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ в ИБЕИ-БАН, регистриран в Index Herbariorum като международно признат хербариум с акроним SOM, е най-големият и най-представителен източник на информация за изучаването на флората на България и Балканите. Съдържа над 175 000 образци от всички растителни таксономични групи (без водорасли) – мъхове, хвощови, папратовидни, голосеменни и покритосеменни растения.

Началото на хербарната колекция е поставено през 1919 г. от акад. Иван Буреш под формата на Хербариум на Природонаучния музей на Царските природонаучни институти. Тя е създадена като сбор от хербарните сбирки на именити български и чуждестранни ботаници: Александър Дреновски, Анание Явашов, Андрей Тошев, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Васил Ковачев, Иван Мърквичка, Иван Нейчев, Иван Урумов, Йосиф Веленовски и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]