Институт за гората – Уикипедия

Институт за гората
Координати: 42°37′50.73″ с. ш. 23°21′12.95″ и. д. / 42.630761° с. ш. 23.353598° и. д. 42.630761, 23.353598
Информация
Основана	1928 г.
Седалище	София
Ръководител	Миглена Жиянски
Сайт	www.fri.bas.bg

Институтът за гората е научен институт на Българската академия на науките.

Основната дейност на института включва провеждане на фундаментални и научни изследвания на горските екосистеми, играещи ключова роля в околната среда, както в нейната цялост, така и в условията на антропогенни въздействия. Създава се теоретичната и научна основа за практически решения във връзка с лесовъдските системи за стопанисване, горските генетични ресурси, опазването на горите, защитата от ерозия и наводнения и др. Провежда се обучение на докторанти по 10 специалности.^[1] Институтът издава две научни списания: „Наука за гората“ и „Silva balcanica“ (((en))).^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е основан през 1928 г. като специализирана „Служба за горско опитно дело“. Целта ѝ е да изучава стопанисването и използването на българските гори. Започват да се водят фенологични наблюдения върху растежа на местни и чужди дървесни видове. Създават се стационарни опитни площи и метеорологични пунктове в горски екосистеми.^[3]

През 1940 г. службата е превърната в Институт за горски изследвания и опити. След края на Втората световна война започват да се провеждат научни проучвания, свързани със създаването на горски култури, отглеждането, използването, таксирането и охраната на горите, борбата с ерозията. През 1954 г. институтът се обособява като самостоятелно звено при БАН.^[3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е съставен от 4 научни секции:

• Горска екология;
• Горска генетика, физиология и култури;
• Горска ентомология, фитопатология и ловна фауна;
• Лесовъдство и управление на горските ресурси.

Изследователската дейност на Института за гората е насочена в следните основни направления:^[2]

• Биологично разнообразие в горската флора и фауна, генетични ресурси – особености, разпространение и възможности за опазване и използване;
• Структура, функциониране и адаптация на горските екосистеми към климатични промени;
• Мониторинг, опазване и възстановяване на горите;
• Лесовъдски и социално-икономически основи за устойчиво и многофункционално управление и ползване на горските ресурси.

Специфичните научни дейности на института включват:^[2]

• проучване на структурата, функционирането и адаптирането на горските екосистеми към климатичните промени и други естествени и антропогенни въздействия;
• разработване на програми за екологично стопанисване и ползване на горите и продуктите от тях;
• изучаване на биологичните ресурси и опазването на горската флора и фауна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]