Филип Ленард – Уикипедия

Филип Ленард
Lénárd Fülöp
германски физик

Роден
Починал
20 май 1947 г. (84 г.)
ПогребанФедерална република Германия

Националност Унгария
 Германия
Учил вХайделбергски университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приРоберт Бунзен
Работил вВроцлавски университет
Университет на Кил
Известен ссвоите изследвания на катодните лъчи
Награди Нобелова награда за физика (1905)
Филип Ленард в Общомедия

Филип Ленард (на унгарски: Lénárd Fülöp, Ленард Фюльоп) е германски физик от унгарски произход, носител на Нобелова награда за физика през 1905 година „за своите изследвания на катодните лъчи“.

Филип Едуард Антон фон Ленард е роден на 7 юни 1862 година в Пресбург, днес Братислава. Изучава физика в Хайделбергския университет при Роберт Бунзен и в Берлинския университет при Херман фон Хелмхолц. През 1886 г. Ленард защитил докторат върху трептенията на водните капки. От 1887 до 1890 г. е асистент на Георг Квинке (специалист по молекулярна физика, акустика и оптика) в Хайделбергския университет, а през 1891 г. става асистент в университета в Бон при Хайнрих Херц, добил вече известност с откриването на електромагнитните вълни[2]. Заедно с Херц провеждат изследвания в областта на катодните лъчи, за които по-късно получава Нобелова награда (1905).

След смъртта на Херц Ленард работил като професор последователно в университетите Бреслау (днес Вроцлав), Аахен, Хайделберг и Кил. От 1907 г. е професор по експериментална физика в Хайделбергския университет, а през 1909 г. става директор на Радиологичния институт към университета. Неговите големи приноси във физиката са свързани с върхови събития от периода 1895 – 1905 г. като откриването на рентгеновите лъчи и на електрона, както и обяснението на фотоефекта.

Той е първият известен учен, който открито обявява симпатиите си към националсоциалистическата партия на Германия. През 1926 година дори се среща с Хитлер в Хайделберг. Когато през 1932 година се пенсионира, получава много награди от нацисткото правителство.

Умира на 20 май 1947 година в Меселхаузен, Германия.

  1. 73821 // Посетен на 12 февруари 2022 г.
  2. Балабанов, Н. Слава и падение (Образът на Салиери на „сцената“ на физиката) (pdf) // Светът на физиката (3). 2012. с. 289 – 303. Посетен на 6 април 2017.