Густав Лудвиг Херц – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Херц.

Густав Лудвиг Херц
Gustav Ludwig Hertz
германски физик
Густав Херц през 1925 г.
Густав Херц през 1925 г.

Роден
Починал
Берлин, Германия
ПогребанХамбург, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Гьотингенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приХайнрих Рубенс
Макс Планк
Работил вБерлински университет
Технически университет - Берлин
Награди Нобелова награда за физика (1925)
Семейство
Други родниниХайнрих Херц (чичо)
Густав Лудвиг Херц в Общомедия

Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г. заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юли 1887 г. в Хамбург, Германия. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в Берлинския университет. В периода 1912 – 1913 г. заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработва експеримент (днес известен като експеримент на Франк – Херц), който се оказва съществен при потвърждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите Густав Херц е уволнен през 1935 г. От 1935 до 1945 г. работи за компанията „Сименс“.

Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на Института по физика.

Умира на 30 октомври 1975 г. в Берлин на 88-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • J. Franck and G. Hertz. Über Zusammenstöße zwischen Elektronen und Molekülen des Quecksilberdampfes und die Ionisierungsspannung desselben, Verh. Dtsch. Phys. Ges. 16 457–467 (1914)
  • Gustav Hertz Über das ultrarote Adsorptionsspektrum der Kohlensäure in seiner Abhängigkeit von Druck und Partialdruck. (дисертация). (Vieweg Braunschweig, 1911)
  • Gustav Hertz (редактор) Lehrbuch der Kernphysik I-III (Teubner, 1961–1966)
  • Gustav Hertz (редактор) Grundlagen und Arbeitsmethoden der Kernphysik (Akademie Verlag, 1957)
  • Gustav Hertz Gustav Hertz in der Entwicklung der modernen Physik (Akademie Verlag, 1967)

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]